Приключение с йети

На покрива да свиря аз отивам
и никога не унивам.
Нотите по пръстите текат
и на верижка се редят.
И изведнъж – звук аз слушам страшен
Но някак си – уплашен.
Открехвам аз скривалището мое
и що да видя – едно Йети го помислило за свое…
Момче беше то –
нито засмяно, нито зло
Йетито кръстих Еверест сега и му дадох аз храна.
Някой го бе отвлякъл
на лошо място го завлякъл.
Трябваше вкъщи да го върна –
свободата му да възвърна.
И тръгнахме двамата ний,
а по пътя взехме Брак и Лий.
През гори и планини.
През поля и долини.
Магия той показа ни сега
и я използвахме на мига.
Лошите ни преследваха през целия път.
Накрая по грешна следа тръгнаха да вървят.
Тогава във небето ний летяхме
на делфини от облаци си пяхме.
И ето, настъпи големия час и Еверест върнахме ний от раз
и сълзи малко бяхме проляли.
Той обеща, че никога няма да ни забрави.
Върнахме се с чиста душа
Е, малко обля ни тъга.
Но нашата цел ний изпълнихме –
Сърцето на Еверест запълнихме!

Участва в конкурса „Загубеният йети“