Пътешествието на Мони и Ники

Участва в конкурса "Цяла година зима – конкурс за приказка"

През цялата година беше зима. Мони се забавляваше страхотно. Тя сядаше да закусва, а след това излизаше навън и играеше със своята приятелка Ники. Те правеха снежни човеци, замерваха се със снежни топки, пързаляха се с шейна и се търкаляха в пухкавия сняг.

Един ден Мони и Ники решиха да си направят зимно пътешествие. Намериха си по една голяма раница. В нея те си сложиха по една тетрадка и молив и по едно шише вода, по един фенер. Сложиха си и топли дрехи, по два сандвича, фотоапарат, по един термос с чай. Също така взеха и кученцето на Мони, което се казваше Томи. Облякоха си дебелите палта, обуха си големите ботуши, сложиха си и ръкавици, по една шапка и шал и потеглиха. Те вървяха, вървяха и накрая стигнаха в една тъмна и страшна гора. Томи се гушна в Мони. Ники и Мони ги хванаха тръпки. Те плахо навлязоха в гората. Пред тях се издигна сянка. Момичетата започнаха да викат: „Призрак! Призрак!“, но се оказа, че това беше сянката на Томи. Пътешествениците продължиха пътя си. Те видяха, че в далечината мъждука светлина. Беше се свечерило. Децата стигнаха до една къщичка. Почукаха на вратата. Отвътре се показа стопанката. Тя беше симпатична възрастна жена. Покани ги да влезнат. Мони и Ники ѝ разказаха, че са решили да си направят пътешествие. А на Томи стопанката сложи в една купичка месо. След като си поговориха легнаха да спят.

На сутринта двете момичета станаха рано, сбогуваха се със стопанката и отново тръгнаха на път. След малко срещнаха едно човече. То беше дребно, с шарени дрешки и жълтеникави очи.

– Здравейте! Аз съм Шейчо. – казало човечето, като внимателно разглеждало пътешествениците.

– Здравей, аз съм Мони, а това е Ники. – каза Мони много учудено.

– А какво е това малко животинче, което така се е сгушило в теб? – попитал Шейчо като продължавал да разглежда приятелите.

– Това е моето кученце Томи. – отвърнала тя.

– Много е хубаво. – потвърдил Шейчо.

А Томи се усмихваше. Те си побъбриха весело

– Довиждане Шейчо – каза Ники. Пожелаваме ти да изкараш зимата прекрасно. И да поздравиш майка си и баща си.

– Довиждане. – каза Шейчо. И на Вас.

На връщане те видяха една голяма дупка в скалите, която не се виждаше много от клоните на дърветата. Страхуваха се да влязат, но Томи ги поведе на вътре и те решиха да го последват. Вътре беше много тъмно. Мони и Ники извадиха фенерите си и тръгнаха предпазливо навътре. Изведнъж няколко прилепа с писъци се втурнаха към тях. Момичетата много се изплашиха, а Томи започна да вие от страх. Сърцата на всички биеха лудо. Тримата си плюха на петите и моментално излязоха от пещерата.

Ники, Мони и Томи тръгнаха обратно към дома си. Когато се прибраха те разказаха всичко на приятелите си. И вече знаеха, че не трябва да ходят далече сами.