Кратък разказ за най-трудния случай

Здравейте, аз съм дИтектива Унки Марлюнки. Сега ще ви разкажа най-трудния за разгадаване случай:
Беше дъждовна сутрин. Аз си пиех кафето в своя кабинет и гледах дъжда. Изведнъж кварталният продавач на плодове влетя вътре и ми разказа как като отишъл на работа видял, че магазинът му е обран. Помоли ме да разбера кой е крадецът и защо го е обрал. Щом си тръгна аз се заех със случая. За щастие дъждът беше спрял. Отидох до сградата на магазина и там намерих огризка от ябълка. По-нататък видях стъпки в калта, последвах ги, но те изведнъж изчезнаха.
– Явно тук крадецът се е качил в кола. – казах си аз, извадих от чантата специалната си лупа микроскоп и тръгнах по следите от разтопен каучук от гумите на колата. За радост престъпникът не бе стигнал далеч, защото колата била повредена. Бе спрял на една немного оживена улица. Внимателно погледнах през задното стъкло и видях двама човека на предната седалка, които си шепнат нещо и сякаш се карат и крадената стока отзад. Извадих специалната слушалка и долепих ухо до нея. Чух всичко:
– Уф, този мой брат... Завиждам му, че има работа и изкарва пари, а аз съм безработен. Затова ограбих магазина му. Да види какво ми е на мен!
– Аз като твой приятел ти съчувствам и затова дойдох да ти помогна...
Щом чух разговора бях сто процента сигурен, че това са престъпниците. Обадих се тихо на полицията, не след дълго полицаите дойдоха и хванаха крадците.
Закарах откраднатото обратно в магазина и казах на продавача кои са го обрали. Той като чу се слиса. Как може собственият му брат да го ограби? Отидохме до местния бар и поръчахме чаша вода... След разрешаването на случая аз се върнах в офиса си чакайки за следващата вълнуваща загадка за разрешаване.

Участва в конкурса "Като Унки Марлюнки"