приказки модерни
„Каква магия крие се в снега“ – откъс
Свраката хвръкнала, обиколила веднъж дъба и закръжила около вещицата.
– Тр-р-ръгвай, тр-р-ръгвай! Бър-р-рзай, бър-р-рзай!
– Хайде, жабче, да вървим.
Вещицата сложила жабчето на рамото си и закрачила през гората. Внезапно пред тях изскочил дидеинът – странно, смешно същество с козя глава. Той разклатил дългата си брада, изплезил се и изблеял.
– Къш, къш, не ни пр-р-речи! – свраката запляскала с криле пред козята муцуна.
Дидеинът се шмугнал обратно между дърветата, а вещицата се засмяла:
– Глупчо. Мисли се за много страшен.
– Бър-р-рзай, бър-р-рзай! Тичай, тичай! – подканяла ги свраката.
Тримата прекосили гората и стигнали полето – цялото обраснало в тънички зелени стръкчета. – Това не е поле – вещицата седнала на един синор.
– Това е житна нива.
– Защо ме доведе тук? Какво се е случило? – чудело се жабчето.
– Не чуваш ли, не чуваш ли? – свраката кацнала сред нивата, навела глава и вирнала опашка.
– Ослушай се, жабче – подканила го вещицата.
Жабчето скокнало до свраката и допряло главичка до земята.
– Долу някой плаче!
– Житцето плаче – въздъхнала вещицата.
– Тази зима не падна сняг. Нито една снежинка!
Жабчето се ококорило:
– Какво от това, че няма сняг? Има зима и без сняг, нали?
– Не е ли завито добрре със снежно одеяло, младото жито ще пр-р-ремръзне и няма да пор-р-расне – изкряскала свраката.
– А ако житото не порасне, няма да има хляб – добавила вещицата.
– Хората казват: „Никой не е по-голям от хляба“.
– Никой не е по-голям от хляба ли? Ами ламята? Ами халата! – учудило се жабчето.
– Това не означава, че хлябът е голям, колкото халата – засмяла се вещицата.
– Означава, че хлябът е много, много важен за нас.
– Така ли? – примигнало жабчето. Всеки знае, че жабите не ядат хляб, а насекоми.
– Няма ли хляб, няма тр-р-рошици – свраката закрачила важно през нивата.
– Хлябът не е просто храна. Той има душа – казала вещицата.
– Хлябът е подарък, молба и магия. Хлябът е живот!
– Значи, ако няма сняг, няма да има хляб – кимнало жабчето.
– Няма да има хляб, няма да има гевр-речета, нито колаче- та, нито до-р-ри питка с късметче за Бъдни вечер-р-р – нареждала свраката.
– А защо не вали сняг? – попитало жабчето.
Свраката и вещицата погледнали угрижено небето.
– Само змеят знае. Затова те събудих, жабче. Трябва да го попиташ – казала вещицата.
– Но змеят живее на Горната земя – уплашило се жабчето.
– Защо не отиде свраката? Тя може да лети.
– До Гор-р-рната земя? Птиците не могат да летят до Гор-р- рната земя – креснала възмутено свраката.
– Ти, жабче, си единственото същество от Средната земя, което се е качвало на Горната земя – казала вещицата.
Житцето плачело все по-силно. Свраката разперила криле над нивата, за да го стопли, но колко големи са крилете на една сврака?
– Добре, тръгвам – решило жабчето.
– Не знам как, но ще се кача отново на Горната земя! Вещицата разплела крайчеца на червения си шал, за да откъсне малко парченце и с него наметнала жабчето.
– За теб, жабче.
– Благодаря за шала – жабчето се сгушило в топлата вълна.
– Това не е просто шал, това е обич – казала горската вещица.
