Розовата пеперудка

Имало една книжка. Тя била съвсем обикновена, но при нея дошла вълшебница, махнала с вълшебната си пръчка, украсена с розова панделка и златно връхче, и книжката се почувствала някак по-особено. „Какво ли ми е?“ — казала си тя и усетила как става все по-лека и по-лека, издигнала се във въздуха, стигнала до едно облаче, залюляла се на него и подскочила към една звездичка. Тя я боцнала с рогчето си и книжката полетяла към Слънцето, но едва не изгоряла от горещите му лъчи и си казала: „Аз съм обикновена книжка. Какво правя в Космоса? Трябва да се прибера вкъщи.“ — и бързо се спуснала по слънчевите лъчи към Земята.

И точно когато щяла да падне в морето, се сетила, че ако се намокри, буквите ще се размият и децата няма да разберат какво е написано в нея. Затова извикала:
– Моля те, Вятърко, помогни ми!
Вятърът задухал силно и я запратил през прозореца право върху масата. Корицата й се разтворила, от книжката излетяла пеперудка и така започнала първата вълшебна приказка:

В първите дни на лятото от какавидата се излюпила пеперудка. „Ах, колко съм самотна!“ — казала си тя и тръгнала да си търси приятели. Отишла при червеното цвете и му казала:
– Искаш ли да бъдем приятели? – То се зачервило, ядосало се, кихнало от пърхането на нейните криле и казало:
– Ще бъда приятел само с червената пеперудка.
Обидила се пеперудката, но какво да прави: отишла при жълтото цвете.
– Искаш ли да бъдем приятели?
– Ще стана приятел само на жълтата пеперудка – свило листенцата си жълтото цвете и тя паднала на тревата.
Отишла при едно синьо цвете, но там се бил настанил голям зелен скакалец, и като скочил, я изплашил. „Какъв ли цвят съм аз?“, запитала се пеперудката, взела голямо огледало и се огледала в него. Видяла, че крилете й са розови с лилави кръгчета, а от всяко кръгче гледало по едно голямо синьо око. „Та аз съм красавица!“, зарадвала се пеперудката.
Проверила в интернет и видяла, че точно в същия ден имало модно ревю за пеперуди. Сложила розови обувки с високи токчета и гордо минала по подиума. Всички започнали да ѝ ръкопляскат, но едно от токчетата ѝ се счупило и тя паднала на земята. Аплодисментите стихнали, а хората я гледали уплашено. Какво да прави сега?

Тя разтворила криле и полетяла. Кацнала на венчето на русо момиченце и станало венче в пеперудка. Кацнала на жълтата обувка на друго и станала обувка с пеперудка. На коланчето на трето, и станало коланче с пеперудка. Всички я викали: „Ела при мен!“, и тя разбрала, че най-важното е да има много приятели. Огледала се – наоколо било пълно с пеперуди. Те запърхали с криле и полетели над поляните. Всяка от тях си намерила по едно другарче – цветенце със същия цвят. Телефонче извивало стъбълце по мрежата, пеперудата кацнала на него, пила с хоботчето си нектар, а вечерта то събрало листенцата си като чашка и я залюляло. Тя заспала и засънувала вълшебните си сънища.