Как сребърните гирлянди спасиха Коледа

Една зимна вечер, когато с мама правехме коледната елха, забелязах, че някой наднича през нашия прозорец. Това беше Гринч, но аз още не знаех. Видях само една грозна, зелена глава и много се изплаших.
– Мамо, има някого на прозореца! – извиках аз.
Мама не ми повярва и дори ми се скара, защото погледна навън и не видя нищо. Каза ми, че много си измислям, а това е вярно, защото много отдавна съм си казала, че искам да стана писателка. Късно вечерта, когато седях сама в стаята си и измислях някаква весела история, която да разкажа на вечеря, на прозореца ми отново се появи зелената глава. Този път не се уплаших. Видях, че очите на Гринч са много тъжни. Аз, все още не знаех името му, но тук го споменавам, защото вече го знам.
Отворих прозореца и разбрах колко е студено навън.
– Какво правиш там? – попитах зеленото същество.
– Стоя и измръзвам. – отговори ми то.
– А защо не влезеш при мен? – поканих го аз.
– Мразя Коледа и коледната украса. Мразя малки момиченца, защото са лигави. Не искам да идвам при теб, по-добре е да умра от студ! – каза със сърдит глас съществото.
– Аз пък харесвам зелени човечета и те каня на топло – настоях аз, защото вече разбирах колко е самотен и тъжен. – Имаш ли си име?!
– Казвам се Гринч – каза той и от този момент аз научих името му, което се оказа малко смешно и трябваше да се насиля да не се засмея.
– Аз пък съм Фая, моето име също е малко особено, като твоето. – казах замислено, защото съм чувала, че името ми е странно, макар да си го харесвам.
Гринч се престраши и влезе, защото явно разбра, че и двамата сме малко особени и със странни имена. После сподели с мен, че иска да открадне Коледа, защото хората са лоши, жестоки и не я заслужават. Донякъде бях съгласна с него, но пък от друга страна, знаех че има и добри хора. Казах му това, а и го помолих да ми помогне да довърша украсата на стаята си.
– Дори и да няма Коледа, тази година, искам в стаята ми да е красиво и да се усеща Коледен дух! – така му казах, а той се съгласи, защото това не нарушаваше неговите планове. Когато приключихме с украсата, Гринч беше много доволен от това, в което се превърна стаята ми. Цялата беше в сребристи гирлянди и малки сребърни лампички.
– Много обичам сребърна украса. – казах аз и бях много щастлива, защото разбирах, че и той е щастлив от свършената работа.
– Мога ли да остана с теб за празника? – попита ме малко смутено Гринч.
– Разбира се, има дори свободно легло в стаята ми! А и виж колко много играчки, които стават за момче, си имам!
Така, докато си говорим и украсяваме, без дори да се усетя, бях спасила Коледа. Как стана това?! Много лесно. Гринч просто се зарази с Коледния дух, а той, както знаете, прави всички много добри и щастливи. Аз също бях много щастлива, защото си намерих един много интересен нов приятел.

Участва в конкурса „От новия „Гринч“ се вдъхнови, приказка напиши и чуднички награди спечели!“