Копнеж за лято

Хората вярвали, че в далечните страни имало магия... магията на лятото. По онова време всички живеели в студ и лед. Майките разказвали на децата си за едни великолепни страни, в които студът бил забравен, а слънцето греело в душите и на най-малките деца. Всички били щастливи и изпълнени с обич, която ги предпазвала от зимата. Когато децата слушали тези истории усещали топлина, която тихо се промъквала изпод измръзналата им бяла кожа. Всеки вярвал, че тази страна съществува, но никой не успявал да стигне дотам жив, защото студът обгръщал и най-малката надежда оставаща у човек. Никой нямал достатъчно силна вяра с която да се бори с въздушните ледници, които шептели на хората вечер с мразовитите си звуци, за да ги обезкуражат. Само едно малко момиче не чувало тези ледени гласове и вярвало с цялото си сърце.

Един ден всеки загубил вяра и момичето решило да тръгне с цел да намери лятото. Горкото то вървяло през дълбоките преспи с дни, но лятото го нямало. Една вечер докато момичето заспивало и ледените ветрове взимали и последната капка надежда останала у детето, станало чудо. Детето чуло един топъл шепот, който стоплил вкаменените му ръчички. Сутринта, когато слънцето изгряло ледената мъгла била поразена от горещите лъчи на слънцето и пред малкото момиче се разкрила една неописуема гледка. Един голям водопад, който разплисквал водите си над зелената трева посипана с шарен прашец наречен „цветя“. Дотогава момичето никога не било виждало такава гледка. Винаги пред погледа му имало само замръзнали води и бели дървета. Щом прекрачило в тази страна се стоплило и усмивката грейнала на лицето му.

Изведнъж пред момичето се изправил един огромен дракон, който издишайки огън казал на детето, че преди да влезе то ще трябва да си пожелае едно желание, което драконът да изпълни. Така драконът щял да изпита сърцето ѝ, защото само добрите хора имали право да живеят във вечното лято, топлата страна. Момичето било страшно гладно, нямало си хубави дрехи и уютен дом, но най-много искала семейството и да споделя нейното щастие. Драконът избълвал огън и семейството на детето и всички от селото дошли при нея. Така тя се превърнала в кралицата на лятото, стопляща сърцата на малки и големи и защитаваща всеки от ледените крале на зимата.

Така хората с малко вяра и повече любов заживели щастливо в топлата страна. По цял ден се къпели в океана и лягали на топлите летни позлатени камъчета, които слънчевите феи посипвали по земята. Небесните чайки на кралицата наглеждали хората от небето. Вълните погалвали златистите камъчета като ги разхлаждали от горещото слънце. Така студената, побеляла кожа на хората станала топла и златиста показваща тяхната радост.

Снимка: pexels.com