Коледна история с портокали, кокосови орехи и... маймуни

Скъпи ми Гринч, аз, Кристиан, искам да бъдем приятели. Съгласен ли си...

Та седнах да ти напиша няколко реда, та да се посмееш, скъпи Гринч! То не знам дали е за смях. Казано накратко – и двамата сме луди глави. Да си измислим нещо интересно, забавно. А, сетих се, искаш ли да заминем и двамата на тайнствен остров, да се опознаем. Далече, далече, където ще бъдем само ние и маймуните, с които ще се замеряме с банани. Та, казвам ти, нали вече сме приятели, ще ни бъде интересно, много ще се смеем! Та, вече сме пристигнали на тайнствения остров, ами да го наречем „Тайсън“ в далечна Африка, насред острова ни сваля самолет.

Колко е хубаво, Гринч, навсякъде палмови дървета, високи чак до небето, око ми недовижда. Виждаш ли, много е красиво, само колко много маймуни! Ох, леле някой ме удари... Я до мен кокосов орех, ох какво стана, пак ме удари, Гринч, пази се и теб ще ударят! Като захвърчаха банани, мандарини, даже и киви. А то две маймунки искат да си играят с нас, Гринч! Да играем и ние с тях. Дръж, събирай, приятелю мой, от плодовете на земята и цели напред тези двамата лудаци. Ха, ха Гринч много яко, забавно! Пази се, скрий се, ще те уцелят, и то този от дясно, да го наречем Шарения. Пази се сега от другия, Черния. Ох, изморих се, Гринч! Ти също, хайде да починем!

Вдигнахме ръце и излязохме отпред! Стига, маймунки! – викнах аз. – Стига маймуни! – обади се и ти, Гринч, и размаха ръце високо. Тогава маймунките спряха, огледаха се, взеха по един банан и ни подадоха.

– Хапвайте, непознати!- казаха маймунките и изтичаха обратно в далечината.
Седяхме, Гринч, двамата с теб гледахме далечината, ядяхме банани и се превивахме от смях.

– Помниш ли, Криси, как ударих Шарения с мандарина по главата? – ме попита ти.

– Ха, ха, Гринч, помня, а ти, като ударих Черния с кокосов орех по червеното му дупе, така се изтъркаля и много го заболя, ама не спряха!
– Много яко, Криси, много се забавлявах, много се радвам че се запознахме, да бъдем приятели!
– Тъй весело мина денят ми, забравих всичко лошо, което съм правил на Дядо Коледа. Обещавам, ще стана добър, че като ми се прави лудория, ще те потърся!
– Гринч, много се радвам, че осъзна и разбра, богатството не е това което вземаме, а това което даваме! Прави добро и обичай, зарадвай някого, просто така! Е, приятелю, свърши днешния ден, поздрави най-сърдечни!

Твой приятел Кристиан

Участва в конкурса „От новия „Гринч“ се вдъхнови, приказка напиши и чуднички награди спечели!“