На Коледа стават чудеса!

На Коледа докато отварях подаръците и около елхата забелязах зелени дълги косми, питах се откъде ли са се взели? Не е от украсата, нито от елхата, нито от кучето. Прибрах се в стаята си и разглеждайки щастлива подаръка си, оставих кутията настрани и чух някакъв шум изпод леглото, погледнах на към пода и видях досущ същите косми, които мернах под елхата, любопитството ми се засили и се питах все още и изведнъж се чу шум. Нещо се скри под леглото набързо със странен шум. Наведох се плахо и видях космести пръсти. И очи в тъмното.
– Кой си ти, покажи се! – извиках аз.
Очите се смръщиха, ръцете се прибраха на вътре.
– Покажи се, какво правиш тук и в моята стая?

Изведнъж се чу шум на местене. То премести цялото легло и излезе.

– Какво правиш в моята стая, аз се казвам Лизл. – разбира се реших да му кажа това име, което ми харесва и си бях измислила.
– Аз съм Гринч и не харесвам Коледата, всички, които се радват и веселят на този празник.

Стана ми смешно като чух как се превзема и се представи, но не го показах. Попитах го:

– Но защо? Това е един от най-хубавите празници.

Той замълча и ме гледаше още намръщен и недоволен.

– Идвам да открадна Коледата и всичките подаръци, които имате.

Стреснах се аз и му казах, че е симпатичен и няма защо да краде подаръците, вместо това му предложих да се забавляваме.

Гринч странно откликна на моето желание, не искаше и си личеше но явно му е било неудобно и неловко да ми откаже. Така започна нашето познанство. Показах му подаръка си, оцветявахме коледна книжка заедно. Той се отпусна пред мен и разбра че не съм като другите и се е объркал. Гринч е един млад чудак изпълнен с лоша енергия и замисли точно по Коледа. От малък е обсебен да открадва Коледата. И се случи така, че да се озове при нас. Тайно решен да открадне всички подаръци и елха с украса и вечеря. Сподели, че го прави, защото на Коледа не всички сме били добри и е бил помощник на Дядо Коледа. На Коледа никой не бива да остава без подарък без значение дали е бил послушен през годината или не. Гринч не бил съгласен с това и за това минава да краде Коледата. Така че ние да си мислим, че Дядо Коледа не ги е оставил, а е точно обратното.

В стаята ми имах малка елха и лампички по стената. Пуснах лампичките и го помолих да седне до мен и да ги погледаме. Коледният дух се усещаше. Имах и още един подарък който не бях отворила. Предложих му да го отворим заедно, отворихме го и му го подарих. Той много се трогна и му хареса.

Реши да остане с мен на Коледа, каза ми:

– Искам да остана с теб тази Коледа. Може ли? – попита ме притеснено.

– Разбира се, че може. Ти ще спиш на моето легло, а аз, в моята малка къщичка, която беше на пода.

Изведнъж ми хрумна да го попитам какво си мисли сега за Коледа. И ако има нещо какво би си пожелал?

Той каза:
– Пожелавам си всяка снежинка, която падне от небето, да е усмивка на лицето ми. Да забравям лошото и да вярвам само в добротата. И нека всеки ден да има нещо, което да остави следа в сърцето ми.

Така стана, че Гринч се промени. А аз неусетно промених плановете му да провали Коледата. И се зарадвах, че такъв чудак ме е посетил с злонамерени помисли. Ето, че на Коледа се случват чудеса.

Участва в конкурса „От новия „Гринч“ се вдъхнови, приказка напиши и чуднички награди спечели!“