приказки за лека нощ

Начало | приказки за лека нощ | Лео и нощните крадци

Лео и нощните крадци

Джадала Мария | 2010-04-09

Лео и нощните крадци


Продължава от Лео, дебелите книги и приказките

Мили деца,
започнах да ви разказвам за онзи ден, в който Лео си поговори с дебелите книги, но всъщност истинското приключение се случи не през деня, а в последвалата го нощ!
Нека ви го разкажа!

Сладкото лъвче тъкмо бе отпуснало глава и започнало да се унася в сладък сън, когато през прозореца нахлу светлина! Това бе насочен лъч от фенерче. Лео любопитно ококори очи, за да види дали друг в стаята ще забележи случващото се. Уви – не. Всички вече спяха – и децата, и играчките им, а дори и дебелите книги! ...
“Крадец!” – помисли си веднага лъвчето и страхливо се скри, без да изпуска от поглед, обаче, случващото се в прозореца. Замисли се как да реагира. Какво да направи, за да не допусне злодея в стаята?
Лео грабна една от най-дебелите книги и застана близо до прозореца, за да цапардоса по главата нахалника, който се готвеше да влезе през леко открехнатия прозорец. Затаило дъх, лъвчето чакаше и гледаше плахо.
Светлината продължаваше да свети без много да се движи. “Сигурно изследва и проучва как да влезе”, замисли се Лео. Не беше трудно – стаята беше на първия етаж и лесно можеше да се прехвърли човек в нея. Във въображението си лъвчето вече се виждаше като герой, който удря смело нахалника по главата, крадецът припада, а всички от къщата се разбуждат и вдигат в овации смелия лъв-спасител! Така той вече става герой и вместо в края на последната поличка с книги, вече спи на почетно място на детската масичка! Всички го познават и дните му са от интересни по-интересни! А той се оглежда за нови крадци и геройства!
След малко Лео разтърка очи – беше задрямал, а светлината отвън все още нахлуваше в стаята. “Какво става?!”, мислеше си лъвчето. Погледна смело през прозореца и ... какво разочарование! Та това била колата на съседите, със забравени пуснати фарове! Нито следа от крадци, нито от нахалници! “Жалко”, каза си Лео. Върна се обратно на своята лавица, постави на мястото й дебелата книга, която сънено въздъхна. Облегна се, загледа се отново в светлината и потъна в съня си, в който се разказваше как лъвчето спасило дома си от крадци и станало герой!

Лека нощ, мой малки приятелю, сънувай и ти как ставаш истински герой!

Оцвети Лео



Коментари
1 коментар

Дара Василева, 7 г.,

Публикувано на 19.07.2010

когато прочетох тази приказка ми хареса и ми се иска самата аз да очаствам в нея

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град