Една драконска история

Михаил бе едва на десет години, когато реши да си има дракон. Веднага след училище започна да обикаля селцето и да търси дракони. Изведнъж пред него застана един прекрасен дракон: целият червен с черни ивици, висок около 400 сантиметра, голям колкото една къща. Първоначално той се уплаши, но после свикна с чудовището, застанало пред него. Той му рече:
– Хей, искаш ли да живееш у нас и заедно да обикаляме света?
– Аз съм дракон, който спасява хората. – каза драконът.
Михаил се зарадва, че той може да говори.
– Може също да спасяваме хората по света, нали?
– Може, но ще ми обещаеш нещо!
– Какво е то?
– Няма да казваш на никого за мен!
– Съгласен съм! А как се казваш?
– Рекс! А ти?
– Михаил Боянов Тодоров.
– Приятно ми е!
– И на мен!
Михаил скочи върху гърба на дракона и заедно полетяха над реките и моретата. Момчето видя много нови неща и нямаше търпение да разкаже на приятелите си, когато се върне.
– Знаеш ли какво се сетих?
– Какво?
– Имах доклад за различните видове динозаври. Ще ми разкажеш ли малко повече за вас?
– Разбира се! Ние живеем на групи, но аз съм самотен, защото предадох приятелите си и трябваше да напусна. Бях много тъжен, но с времето свикнах. А сега отново си имам добър приятел!
– А ще ми кажеш ли какво обичате да правите?
– Обичаме да летим из небесата и да се гоним един друг.
– Това е страхотно! С този доклад ще изкарам шестица! Благодаря ти, Рекс!
– За нищо!
– Трябва да се връщаме, защото мама и тате ще се притеснят за мен!
– Добре, но аз къде ще спя!
– В стаята ми, разбира се!
– Добре, но няма ли да ти се карат?
– Не можеш ли да се превръщаш в топка или друг предмет?
– Мога, разбира се!
– Тогава ще се превърнеш в топка и ще останеш така до сутринта, когато ще се превърнеш в лебед и ще ме откараш до училище, за да могат да ме видят приятелите ми и да бъда известен сред тях!
– Добре!

Те се прибраха, Рекс се превърна в топка, майката и бащата на Михаил – доктор Петя Тодорова и г-н Боян Тодоров дойдоха, за да му кажат лека нощ и той заспа. На сутринта се събуди и се зарадва, като видя, че това не е било сън. Преоблече се, изми се, закуси и отлетя с Рекс към училище. Всичките му приятели седяха на входа и ахкаха.
– Вижте, – извика най-добрият приятел на Михаил, Боби – Михо е върху гърба на прелестен лебед!
– Прекрасно!
Когато слезе, всички го запитаха откъде е взел този лебед. Той каза, че майка му и баща му му го подарили заради хубавите му оценки в училище. Всички го поздравиха, а на доклада получи шестица и учителят го похвали на майка му и баща му. Те бяха много доволни, когато чуха. Така Михаил и Рекс продължиха пътешествията си и динозавърът му помагаше във всичко.

Снимка: sxc.hu