Децата трябва да бъдат с родителите си, за да живеят пълноценно

Аз се казвам Емилия Тосева и познавам деца, които живеят в детска къща. На тези деца им липсва майчина обич и бащинска закрила. Социалните работници там полагат много грижи за тях: водят ги на градина, на училище, на лекар, на разходка, помагат им с уроците, дават им съвети, обичат ги, но това не стига. Затова мисля, че член 20 от Конвенцията за правата на детето е чудесен закон и държавата трябва да го спазва и да дава много пари, закрила и грижи за тези деца. Тя трябва да им осигури грижи от хора, които им дават подкрепа, любов, разбиране и помощ.

Аз често виждам децата от детската къща. Те вървят в колонка по двама, водени от две госпожи и ми става мъчно за тях. Често питам мама: "Имат ли си родители?", "Защо са изоставени?",  "Може ли да ги осиновим?",  "Нямат ли си баба, която да ги вземе?".
Мама ми отговаря, но пак се чувствам гадно, защото на тези деца им липсват  грижи и любов от родителя, дал живот и обич на детето, обич, която никой не може да замени. Когато са болни и имат висока температура, няма кой да ги гушне като мама, да им изпее песничка като мама, да им разкаже приказка като мама, защото никой не може да замени мама. Когато детето е разтроено, няма кой да го успокои и разбере, както би го направила мама.

Те не се различават от нас, но чувствам, че им липсват много неща като: ваканция при баба и дядо, почивка на море, детска стая, телевизор, компютър, глезотийки, лакомства и развлечения.
Според мен, за да имат децата нужната им любов, грижа и закрила трябва да живеят с родителите си и да не попадат в такива домове. Това може да стане с помощта на държавата. Тя не трябва да позволява живи и здрави родители да изоставят децата си.

Участва в конкурса "Правата на децата"