Безценното панагюрско златно съкровище

„Панагюрци обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държат първо място в страниците на българската нова история” – това е казал Захари Стоянов, един от големите ни български писатели. И не е случайно и до днес цяла България и Европа се удивляват пред красотата и велечиственоста на панагюрското златно съкровище. Панагюрският край е заселен от дълбока древност. Негови обитатели през бронзовата и желязната епоха са траките. Панагюрско златно съкровище, множеството археологически находки, както и уникалните гробни съоръжения открити край Стрелча и Старосел, са доказателство за високата материална и духовна култура на местните тракийски племена.  Съкровището всъщност представлява античен златен сервиз за напитки, състоящ се от девет златни съда с общо тегло от 6192 грама. Било е притежание на неизвестен владетел от племето на одрисите и е било използвано за религиозни церемонии.  В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.

Състои се от 9 златни предмета – една фиала и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските князе. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.

На 8 декември 1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище, тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови се натъкват на този култов сервиз. Отначало братята не предполагали за великото си откритие, около тях имало и други хора, които ги съветвали да не се занимават с тези стари съдове. Въпреки това те почистват съкровището и го предават на държавата. По решение на оклийския началник Стефан Калпакон то е изложено на показ. Няколко дни съкровището стои зад витрините на т. нар. "хавлиена фабрика", за да могат да го видят всички панагюрци. По това време там работи и известният археолог Петър Горбанов, завършил във Виена, и той съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей. Ккогато в Пловдив научават за находката, се взима решение съкровището временно да бъде предадено там. Няколко месеца то е изложено в музея. Така златните тракийски съдове никога повече не се връщат в Панагюрище, а е заведено в инвентарните книги на Пловдивския исторически музей. По-късно вече по правителствени решение то отива в София. Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а после в Националния исторически музей.

Предметите от панагюрското съкровище са комплектовани като изключително богат и с висока художествена стойност сервиз за ритуални приношения. Те са с особено важно значение за изучаването на траките и техния начин на живот, връзките им с елинистичната култура и сходните вярвания.
След изследването на съдовете археолозите стигнали до няколко хипотези относно произхода на съдовете. По-популярните са две: първата е че предметите са изработени в гр. Лампсак, елинска колония намираща се на южния бряг на Черно море, в днешна Турция. А втората хипотеза, която напоследък започва да надделява след археологическите открития в България през последните години и високото майсторство в изработката на намерените предмети е, че сервиза е изработен в местно златарско ателие намиращо се в района на Панагюрище.

Кой е бил неговият собственик? Възможно ли е да е принадлежал на някой от Одриските царе? Какво го е принудило да го скрие в земята? Точен отговор не можем да получим. Можем само да гадаем, но това не ни пречи да се наслаждаваме на панагюрското златно съкровище, като на безценен, високо художествен и уникален свидетел на древността.

Снимка: Национален исторически музей София