Звездите – едно недостижимо небесно тяло

Това, за което ще ви разкажа, защото много ме е впечатлило са звездите. Няма да се задълбочавам във факти, които са безинтересни за много хора, а накратко ще  напиша какво за мен са звездите.
             
Вечер, когато погледна към небето виждам безбройните звезди. Казвам си, защо ли и ние, хората не можехме да сме като тях, да гледаме отгоре целия свят, да светим така ярко и да блестим с проблясваща светлина.
Понякога, докато гледам към небето съм се питала: Защо ли звездите са толкова много? И сама съм си отговаряла, че те са толкова много, защото може би това са душите на починалите хора, които ни гледат отгоре. Някои ни се усмихват, а други ни се мръщят, когато вършим злини. Мислим си, че звездите са толкова близо до нас, а те всъщност са тъй далече. Звездите са като, нас децата, светят, светят, но когато нещо им попречи - като тъмен облак, те не показват, но когато този облак се премахне от небето те отново грейват, като малки слънца. За мен те са недостижими. Може би и аз и всички ние да станем звезди, но дали ще стане това?