Защо се страхуваме от тъмното?
Макар да не е много приятно, всеки един от нас, независимо колко е голям, познава страха в една или друга степен. Той присъства навсякъде под различни форми, промъква се във всички сфери на живота ни, макар понякога да не си признаваме и дори не съзнаваме, че се страхуваме. Но когато се страхуваме от тъмното определено го знаем. Всъщност страхът от тъмното е един от най-разпространените. И все пак не всички се страхуват от тъмното. Не мислите ли, че е интересно защо едни хора се страхуват, а други не? Как едни могат да влязат и в най-тъмната пещера без да им пука, а други не могат да спят дори и на нощна лампа? Още по-странното е, че тук не говорим само за децата, но и за възрастните. Да, има майки и бащи, дядовци и баби, които също се страхуват от тъмното, защо е така?
Както сигурно се досещате, има много теории и много учени посвещават цялата си работа на този въпрос и все още не е даден категоричен и ясен отговор. Все пак има две най-популярни и най-приемани теории, за които сега ще ви кажем. Първата се отнася за възрастните, а втората за децата.
Вече ви казахме, че половината от възрастните по света се страхуват от тъмното, макар да не си го признават. Рядко са тези, които спят на светната лампа, но пускат телевизора, радио или просто гледат да заспят колкото се може по-бързо. Та според най-популярната теория, страхът идва от детството. Сами можете да ни кажете какво въображение имате и как си представяте какви ли не неща, особено като сте сами в тъмната стая. А кой от нас не е гледал поне един страшен филм, колкото и да са ни забранявали. Толкова е интересно, но после има и последствия... Или пък често възрастните ни плашат с разни чудовища, за да си легнем или направим това или онова. И макар като възрастни напълно да осъзнаваме, че тези страшилища не съществуват, все още се страхуваме от тях. Сами знаете, че мозъкът е много сложен и незнайно как този страх ни е останал от детството. Освен това мозъкът е много активен през нощта, особено ако има нужда да спи, но не може. В такива моменти някак си се сещаме за всичко от което ни е страх.
Но тук идва друг въпрос, а защо децата се страхуват от тъмното. Вече отговорихме, но има и още една теория за това. Някои учени смятат, че страхът от тъмното идва при нас от много далечното минало, от времето, когато първобитният човек се опитвал да се предпази от диви животни през нощта, когато те са били най-страшни. Но тук има още един съществен въпрос, на който учените още не могат да отговорят: може ли страхът да се предава на генетично ниво?
Какво мислите вие, защо ни е страх от тъмното?
