Днес е Световният ден на книгата

На 23-ти април светът чества международния ден на книгата. Как се е зародила традицията, какви са обичаите и как празнуваме международния ден на книгата?

През 1995 г. ЮНЕСКО официално въвежда в празничния календар Световен ден на книгата и авторското право. Идеята на празника е да популяризира книгоиздаването, да насърчава четенето, да обърне внимание на сериозни въпроси в областта на литературата, да помогне на страните в затруднено положение, като им предостави безплатно книги от цял свят.
Днес над 100 страни по света отбелязват Международния ден на книгата, но в началото е била само една. Идеята за такъв празник се заражда още през 1923 г. в Каталуня, Испания, където хората организират фестивал на книгата в чест на любимия им автор Мигел де Сервантес. Избрана е датата 23-ти април, тъй като именно тогава великият творец умира. Обичаят повелява на този ден хората да си разменят и подаряват книги.

Години по-късно ЮНЕСКО подкрепя инициативата и също избира датата 23-ти април, защото става ясно, че на този ден и много други известни поети и писатели са се родили или са починали. На международния ден на книгата и авторското право празнуват автори, илюстратори, редактори, издатели, четящи и всички останали, които имат нещо общо с книгоиздаването.
Празник на книгата се отбелязва и във Великобритания, но на друга дата – първия четвъртък на месец март. Събитието е въведено през 1998 г. по инициатива на тогавашния премиер Тони Блеър. На този ден по традиция излизат по няколко нови книги на промоционална цена от 1 паунд, а по книжарниците се организират големи намаления. Отделно празникът се използва и като повод за благотворителност – различни неправителствени организации събират и даряват литература на по-бедни страни.

За да отбележим подобаващо празника, ще ви пожелаем да четете още повече и още по-интересни книги и ще ви подарим няколко прекрасни цитата от любимата ни книга "Мечо Пух". Те са специално за вас:

- Пух? - каза Прасчо.
- Да! - отговори Пух.
- Нищо... - каза Прасчо, хващайки го за лапичката. - Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух...

Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща...

Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!

Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!

- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.

Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.

Колкото повече, толкова повече!

С каквито се събереш - с такива се събираш.

Понякога седя и си мисля..., а понякога просто си седя.

Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.

Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае.

Прасчо:
- Знаеш ли, Пух. Мислех си…
- Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух.

Какво трябва да... трябва?

По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например Какво ще кажеш да хапнем?...

- Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
- Така имат възможност да станат по-добри!

Прасчо пита Мечо Пух:
- Пух, какво е любовта?
- Това, което означава всичко за теб - отговори Пух.
- А до края ли продължава? - попита Прасчо.
- Не - отвърна Пух, - продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
- И значи тя е по-велика от всичко? - попита пак замислен Прасчо.
- Не, Прасчо, пак не разбра - ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!

- Как се пише любов? - попита Прасчо.
- Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух.

Снимка: sxc.hu