Тигърчето Тео попада в плюшеното море с акули

Продължава от Тео става колекционер на хубави думи

Една слънчева сутрин тигърчето Тео реши да разгледа какво има още в стаята. Никога досега не беше нито стъпвал в бебешка стая, нито помирисвал такава.
Всичко беше меко и цветно – рай за плюшено тигърче. Тео много обичаше меките неща, защото той самият беше невероятно мек и лек. Внимателно запристъпва към края на рафта и хоп, не усети кога се озова на пода. Понеже килимчето беше мекичко и Тео беше пухкавичък, затова като падна, се чу само едно много тихо и меко туп.
Тео се озова в едно синьо плюшено море. И си представи, че е корабокрушенец и трябва да се спасява от големи бели акули. Сети се за големите кучета и се зарадва, че ги е превърнал в големи въображаеми акули. Заплува бързо в плюшеното море. Плуваше наляво – но големите акули го гонеха. Плуваше надясно, но го заля огромна солена вълна. Тео със сетни усилия се хвана за един плюшен сал – дрънкалка и заплува към бебешкото креватче, викайки – “кораааб, кораааб, спасителен кораааб”.
А капитанът на големия син кораб в малкото плюшено синьо море го гледаше ококорен и му се усмихваше.
Усмивките са спасителни. Те са спасителен пояс. Когато някой ти метне спасителна усмивка, не трябва да я изпускаш. Хващаш се здраво за нея и започваш с всички сили да плуваш към брега. Усмивката сама те тегли, ти само трябва да искаш, да искаш, много да искаш да излезеш на сушата.
Тео знаеше това и заплува още по-бързо в плюшеното море. Бебето Тео се смееше, а тигърчето Тео плуваше ли плуваше. Морето се оказа мнооого по-голямо, отколкото тигърчето бе предполагало. Но спасението беше все по-близо и по-близо и накрая една позната мека и ухаеща на мляко ръка го взе и с мек глас каза.
– Теооо, я виж кой доплува до теб, тигърчетооо. Искаш ли да си поговорите? Ще го сложа при теб.
Още една мечта на плюшеното тигърче Тео се сбъдна. Той се гушна мекичко до своя приятел, бебето Тео, и му заговори на своя мек, плюшен език. Можеше да му говори много... Много, много секунди; много, много минути, много, много дни и дори цял един плюшен живот. Вече имаше кой да го слуша и дори да го разбира. Тео беше щастлив.
Тео разбра, че когато имаш дом и приятели, мечтите се сбъдват по-лесно.

Оцвети Тео

Тео се страхува за коремчето си