Защо Сатурн има пръстени?

Имате ли любима планета? Коя е тя? Може би е газовият гигант Юпитер или пък е червеният и скалист Марс? Ако обаче вашата любима планета е Сатурн, то трябва да се насладите на този текст, тъй като сега ще й обърнем специално внимание. Но вместо да ви говорим неща, които знаете като например колко е интересен Космосът, на кое място е Сатурн, колко е голяма и все в този дух. Вместо да говорим за планетата като цяло, ние ще се съсредоточим върху една от най-важните и интересни черти на планетата Сатурн, а именно пръстените. Тези необичайни обекти, които се намират около цялата планета, подобно на обръчи може би са причината, поради която тази планета ви е любима. При нас определено е така! Те със сигурност помагат на Сатурн „да се открои от тълпата“ и са и много красиви. Някои астрономи казват, че благодарение на пръстените Сатурн изглежда така все едно има уши, но ние леко не сме съгласни. На нас по-скоро ни прилича на чаша с дръжки от двете страни. А на вас на какво ви прилича?

Може би ще се изненадате да научите, че Сатурн не е единствената планета с пръстени. Юпитер, Нептун и Уран също имат, но просто не са така лесно видими, както на Сатурн. Но знаете ли защо е така? Отговорът е много лесен – те са много ярки, защото отразяват светлината на Слънцето. Те са и най-големите пръстени в нашата Слънчева система, обхващащи около 282 000 км – това е около три четвърти от разстоянието от нашата планета до Луната. Ето затова те се виждат по-лесно от другите. Колкото са по-големи и масивни, толкова повече слънчева светлина отразяват и са по-лесно видими. Ако вие или приятелчетата ви имате телескоп или можете да отидете някъде, където има, защо не се опитате да ги видите при безоблачно нощно небе. Има голяма вероятност да успеете! Може дори да опитате да ги скицирате.

Но кой е бил първият късметлия, успял да ги види? Връщаме се назад във времето, много назад, през 1610 година, когато астрономът Галилео Галилей е успял да ги види през телескопа си. Но не съвсем... Той ги е видял, но тогава не са разполагали с такива мощни уреди за наблюдение и затова той не знаел какво точно вижда. Въпреки това описал всичко, което е видял и оставил страхотно домашно на всички астрономи след него, които дълги години се чудели какво може да е това. Чак през 1655 изумен от това, което Галилео е описал, холандски астроном на име Кристиан Хюйгенс, направил предположение, че това около Сатурн е някакъв диск. За да си представите това, което той е видял, просто можете да вземете една топка и от хартия да изрежете кръг и след това да го закрепите около топката. Ето вече имате и малък Сатурн, както си го е представял той.

Все пак може би сте забелязали, че днес не казваме като Кристиан Хюйгенс диск, а пръстени. Причината за това е, че нашите астрономи днес са видели, че Сатурн по-скоро прилича на фризби с топка по средата. Сатурн наистина има пръстеновидни структури около нея и астрономите са дали име на всеки от тях, както и на пролуките, които ги разделят. Планетата има общо 7 пръстена и тук ще ги посочим в реда на откриването им. Понеже те са наименувани по азбучен ред от английската азбука и се казват: пръстен А, пръстен B, пръстен C и т. н. до пръстен G. И докато може би си мислите, че тези имена са скучни и защо изобщо ги казваме, знайте, че тези имена помагат на астрономите много, защото пръстените на Сатурн са доста сложна материя. Както вече ви намекнахме, пръстените на планетата не са долепени един до друг, между тях има пролуки, които също си имат имена. Сега сигурно си мислите, че те ще са още по-скучни... Е, учените ще ви изненадат – този път са доста по-забавни.

Сега нека да научим нещо и за пролуките. През 1795 г. астрономът Джовани Касини, пръв забелязва пролука между два от пръстените, която днес наричаме деление на Касини. Близо до ръба на пръстените е друга пролука, която ние сега наричаме деление на Енке. Как мислите, че тази пролука е получила името си? Точно така! Тя е кръстена на откривателя си Йохан Енке – немски астроном. Но това не е всичко, имаме още малко, което да ви разкажем за пръстените.

През 1859 г. Джеймс Кларк Максуел доказва, че пръстените не могат да бъдат твърди, защото биха се „счупили“. Той предполага, че пръстените са съставени от множество частици, които обикалят около планетата. През 1895 г. теорията му е потвърдена в обсерваторията Лик. Пръстените са съставени от силикатни скали, железен оксид и ледени частици с големина, варираща от такива колкото песъчинки, до такива с големината на автомобили.

Две основни теории обясняват произхода на пръстените. Според първата теория, предложена от Едуард Рош, те са останки от спътник, който се е приближил твърде близо до Сатурн и е бил разрушен от гравитационните сили на планетата. Според вариант на тази теория, спътникът е бил разрушен вследствие на сблъсък с друго небесно тяло – астероид или комета.
Според втората теория пръстените са останки от първичния материал в слънчевата система. Тази теория не е широко приета поради преобладаващото мнение сред учените, че пръстените на Сатурн не са стабилни в дългосрочен план и следователно са се образували сравнително скоро.

Вижте още:
Заснеха полярното сияние на Сатурн
Кои са планетите, част от нашата Слънчева система?