Кой е бил първият астроном?

Опитайте се да си представите, че сте древен наблюдател на Вселената, и нямате никакви уреди. През деня наблюдавате движението на Слънцето, през нощта – звездното небе, Луната с нейния променящ се изглед, а понякога и по-редки явления, като появата на „нова“ звезда, появата на „опашата“ комета или ярко кълбо, или, накрая, „падаща звезда“.

Кой първи е забелязал цикличността, т. е. повтаряемостта на небесните явления и по тези цикли е съставил първите календари? Смята се, че първи това са направили египетските жреци, когато около 6000 години преди новата ера са забелязали, че рано сутринта появата на Сириус в лъчите на зората съвпада с разлива на река Нил. Минали векове.

Хората наблюдавали небето и се опитвали да си обяснят структурата на света и нашето място в него. Много учени са работили за изясняването на заобикалящия ни свят, но може би един от първите видни представители на древната наука е Аристотел от гръцкия град Стагира (384-322 г. пр. н. е.), учител и приятел на пълководеца Александър Македонски. Аристотел заедно с него е живял в много страни по света и навсякъде, където е бил, е правил научни наблюдения, за да напише книга.
Аристотел, в продължение на почти две хилядолетия, е считан за най-големия авторитет във всяка наука. Той е един от първите, който измислил собствена система за света, т. е. разказвал, как, по негово мнение, е устроена Вселената.

В центъра й той поставил неподвижната кръгла Земя. Това, че Земята е кръгла, Аристотел доказал с два факта: първо, по време на лунните затъмнения Земята хвърля на повърхността на нашия спътник кръгла сянка, и едни от звездите, при движението си, разположени ниско над хоризонта, се скриват зад изпъкналостта на Земята, а други се появяват от другата страна, като до този момент те не се виждали. Това би било невъзможно, ако Земята беше плоска: винаги ще се виждат едни и същи звезди.
Системата на Аристотел се нарича геоцентрична: около Земята (на гръцки „геос“) се върти прозрачна сфера, на която са разположени Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. На друга сфера той „сложил“ всички звезди, а следващата (Аристотел я е наричал „първият двигател“) сфера представлявала един вид небесен двигател, който върти всички останали сфери.
Системата на Аристотел е била изхвърлена от света на боговете. Жреците му се разгневили и го пратили в изгнание.

Учението на Аристотел се оказало много полезно за европейската наука през Средновековието, но някои погрешни заключения на последователите му са обявени за евангелска истина и дълго време пречат на развитието на науката.