Какво са съзвездията?

В която и точка на Земята да се намираме, гледайки нагоре към небето, винаги ни се струва, че всички небесни обекти се намират на едно и също разстояние от нас. В безоблачен ден, често ако се вгледаме по-дълго в небето освен нашата красива и ярка звезда Слънцето, можем да видим и други тайнствени космически обекти като Луната, планетата Венера, мъглявини, а понякога и метеори, комети и други. Всички тези обекти крият много тайни и отговори на въпроси, които си задаваме откакто сме се появили на земята. Това е само в небето през деня. А през нощта пред нас се разкрива още по-красива и тайнствена гледка и единственото, което трябва да направим, за да и се насладим е да вдигнем глава нагоре, когато е тъмно и да погледаме. Тогава освен красивата и загадъчна Луна, можем да се насладим и на още нещо – звездите. Според много астрономи от всички краища на света звездите са едни от най-красивите, невероятни и интересни обекти в Космоса. Макар и на пръв поглед да са еднакви всяка една звезда е различна и уникална. Няма човек, който поне веднъж да не се е наслаждавал на безоблачното нощно небе пълно с красиви и далечни звезди и да не си е мислил, колко ли е интересно там горе при тях, какво се случва в момента и как ли изглежда звездата отблизо.

Наблюдавайки небето в нас често изниква и друга мисъл, че тези безброй звезди са хаотично подредени и всяка е сама за себе си, но всъщност е точно обратното. В действителност с невъоръжено око не можем да видим дори и половината от всички звезди в Космоса. Затова с помощта на много астрономически наблюдения, в продължение на хиляди години, хората са открили, че звездите са разположени по определен начин и са свързани една с друга. И за да се ориентират по-лесно, особено древните хора, които са нямали нашата техника, те групирали най-ярките звезди по определени признаци. Такива групи от звезди днес ние наричаме съзвездия.

Съзвездието е участък от небесната сфера с всички проектиращи се върху него от земна гледна точка небесни обекти. На латински „съзвездие“ се превежда „constellatio“ и означава колекция (т. е. група) от звезди. В древността „съзвездия“ са наричали изразени групи звезди, които помагали да се запомни картината на звездното небе и с тяхна помощ хората да се ориентират в пространството и времето. Всеки народ си имал своите традиции при разделяне небето на съзвездия. Определените от съвременната астрономия съзвездия и включените в тях ярки звезди в ; мнозинството си носят имена, традиционни за европейската култура. Имената на съзвездията са толкова различни, колкото са и самите те. Имаме имена свързани с животни, като Малка мечка, Скорпион и т. н., имена на герои от гръцката митология (Андромеда, Персей и т. н.) или имена на предмети, които хората видели подредените звезди да очертават (Северна корона, Стрела, Везни и т. н.). Индивидуални ярки звезди от всяко съзвездие също имат своите имена, като най-често се обозначават с буквите от гръцката азбука. Имаме и цифрова номерация, която в момента се използва главно за бледи звезди. В допълнение на това, около 130 ярки звезди имат свои собствени имена. Например Сириус, Вега, Бетелгейзе, Ригел и т. н. Какво внушително количество, нали? Към днешна дата най-ярките звезди са отделени в 88 съзвездия.

Трябва да е ясно, че съзвездието не е определена област в космическото пространство, както го смятат повечето непосветени, а само някакъв диапазон от направления от гледна точка на земния наблюдател. Звездите, образуващи едно съзвездие, са разположени на най-различни разстояния от нас. Освен звездите, в различните съзвездия могат да бъдат видени както много далечни галактики, така и близки обекти от слънчевата система. Всички те в момента на наблюдението се отнасят към даденото съзвездие. С времето обаче тези обекти могат да се преместват от едно съзвездие в друго. Това е присъщо най-вече на близките и бързо движещи се обекти: Луната, например, прекарва в едно съзвездие не повече от 2-3 денонощия, а планетите от няколко денонощия до няколко години. Дори някои близки звезди през последното столетие са преминали границите на съзвездия.

Едни от най-известните съзвездия са:

Голямата мечка е едно от най-известните съзвездия, които могат да се видят от Земята. Тя представлява група от около 23 звезди. Най-ярката част на съзвездието са 7-те най-крайни звезди, които, свързани с мислени линии, наподобяват кола или черпак. Българите наричат тази част от Голямата мечка Колата, но сега повечето хора я наричат Черпака на Голямата мечка. Останалата част от съзвездието е по-бледа и се забелязва трудно.

Орион е второто по популярност съзвездие. То е кръстено на ловеца великан в гръцката митология. Той е въоръжен с тояга и щит. Най-ярката част на съзвездието са трите звезди, които образуват т. нар. Пояс на Орион. Една сцена от гръцката митология показва как Орион се бие срещу Телеца. Кучетата на Орион – Малко и Голямо куче, го обкръжават, а в краката на ловеца лежи Заекът – любимият му дивеч.

Малката мечка, която е съставена от малък брой звезди, видими с невъоръжено око, смътно наподобява мечка с необикновено дълга опашка. Съзвездието, заедно с Голямата мечка, формира основата на мита за Калисто. Смята се, че необикновено дългата опашка на мечката се дължи на постоянното и въртене (на опашката) около полюса. Вариант на историята, където Воловар представлява Аркас, малката мечка се счита за кучето му. Това е най-старият мит, който обяснява както дължината на опашката, така и наричането на съзвездието „Малка Мечка“ (опашката на кучето) от ескимосите.
По-рано Малката мечка се считала просто за седем близки звезди и в митологията били отбелязани като сестри. В ранната гръцка митология, седемте звезди в Малката мечка били считани за хеспериди – дъщерите на Атлас. Заедно с другите съзвездия в зодиакалния знак на Везните, били свързани с ябълките на хесперидите, част от дванадесетте подвига на Херкулес.

Голямото куче е съзвездие, което се състои от ярки звезди. В Голямото куче се намира звездата Сириус (Кучешката звезда), най-ярката звезда на небето. Намира се на 9 светлинни години от Земята. В това съзвездие могат да се наблюдават звездни купове, например M41.

След него е логично да споменем и Малкото куче. Най-ярката му звезда е Процион. Това е осмата по блясък звезда на небето и една от най-близките до нас – намира се само на около 11,5 светлинни години. Около Малко куче, Голямо куче и съзвездието Еднорог се наблюдават много звездни купове.
На снимката Малко куче е в средата.

Главата на съзвездието Телец е образувана от звездния куп Хияди. Окото на Телеца е звездата Алдебаран. В съзвездието се намира и разсеяният куп Плеяди (7-те сестри). Според една легенда Плеядите били поставени на небето, за да се спасят от Орион.
В съзвездието се намира и мъглявината Рак. Тя се е образувала през 1054 година, след избухване на свръхнова звезда. В центъра на мъглявината се намира пулсар, който се завърта около оста си 30 пъти в секунда.

Формата на съзвездието Лъв наподобява лъв, който се готви за скок. За да намерите Лъва, първо трябва да откриете главата му, която наподобява сърп.
Всяка година около 20 ноември в района на съзвездието Лъв може да се наблюдава метеорен поток, наречен на съзвездието – Леониди (от лат. – Leone – лъв).

Съзвездието Дракон (на латински – Drago) се забелязва сравнително трудно. Тялото се състои от линия слаби звезди. Главата на съзвездието е група от 4 звезди. Опашката на Дракона се извива около съзвездието Малка мечка.

Съзвездието Козирог прилича на усмивка. Представлява изкривен триъгълник от слаби звезди. В десния му край се намира двойната звезда Алфа от Козирог, наричана още Алджеди. Алджеди се състои от звездите Алфа 1 и Алфа 2. И двете звезди се виждат с невъоръжено око.

Змия е единственото съзвездие, което се състои от две части – глава и опашка. Тези части са разположени от двете страни на съзвездието Змиеносец. В опашката на съзвездието е разположена мъглявината Орел. За да може мъглявината да бъде огледана подробно е необходим мощен телескоп.
На снимката е показано и съзвездието Змиеносец.

Съзвездието Еридан носи името на митична гръцка река. Представлява дълга извита линия от звезди. Звездата Епсилон от Еридан е на около 11,6 светлинни години от Земята, а абсолютната величина (действителният блясък) на тази звезда е близка до тази на Слънцето. Най-ярката звезда в съзвездието е Ахернар – деветата по блясък звезда на небето. Разположена е на около 90 светлинни години от Земята.

Съзвездието Скорпион е съставено предимно от ярки звезди, най-ярката е Антарес – червена звезда. Формата на съзвездието наистина наподобява скорпион. В съзвездието могат да се видят слаби звездни купове с бинокъл, например разсеяният куп M6 и кълбовидния куп М4.

Съзвездието Кентавър е наречено на кентаврите – полухора-полуконе.
В съзвездието Кентавър се намира ярката звезда Алфа Кентавър – третата по блясък звезда на небето. Тази звезда се вижда само от Южното полукълбо. Намира се на 4,3 светлинни години от Земята.
Друга звезда в съзвездието е слабата Проксима Кентавър, видима с телескоп. След Слънцето, тази звезда е най-близката до нас – отстои на 4,25 светлинни години от Земята.
В съзвездието Кентавър има и звездни купове. Най-добре видимият е кълбовидният куп Омега Кентавър. Съдържа около 1 000 000 звезди и е от най близките до нас звездни купове.

След като научихте всичко това за съзвездията, само трябва и да запомните, че те са паметници на древната култура на човека, неговите митове и неговите първи интереси към звездите. Те помагат на историците по астрономия и митология да разберат начина на живот и на разсъждение на древните хора.
Погледнете тази нощ към звездите, вече виждате ли по-ясно съзвездията?

Снимка: sxc.hu

Прочетете още:
Откриха най-старата звезда във Вселената
Как хората са се научили да различават звездите?
Какво е Ригел?