Юлия Спиридонова: Много бих искала повече родители да осъзнаят колко важно е децата им да четат

По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители и номинацията за най-голямата награда за детска литература „Астрид Линдгрен“, прочетете това специално и много интересно интервю с човека, който с творчеството си и с кампаниите си за стимулиране на четенето предава на младите любовта си към книгите. Юлия Спиридонова е авторката на тийнейджърската поредица за Тина, Графинята, Макси и Кронос, на трилогията „Страната на сънищата“ и на приказките „Бъди ми приятел“ и „Каква магия крие се в снега“ и се утвърди като един от най-популярните писатели у нас сред подрастващите. Наскоро получи още едно признание – номинация за най-голямата награда за детска литература „Астрид Лингрен“.

Ето какво сподели тя за Деня на будителите, за съвременните будители и за празника Хелоуин.

Първи ноември е ден, в който отдаваме почитта си на будителите от нашето минало, и е повод, в който обръщаме внимание и на съвременните будители. В какво според Вас се изразява съвременното будителство?

И днес, както винаги, имаме нужда от будители. Тази година бях на гости в училища, читалища и библиотеки в цялата страна. Бях в Сливен и Стара Загора, във Велико Търново, Варна и Бургас, в Ловеч и Плевен. И навсякъде срещнах невероятни, отдадени, лъчезарни хора – библиотекари и учители. Ето това за мен са днешните будители. И хора като Жюстин Томс, която създаде страхотната инициатива „Забавното четене“, като Вал Стоева и Лора Филипова с „Бисерче вълшебно“ и пътуващите сандъчета, които обикалят вече десетки библиотеки в страната и привличат нови и нови читатели...

Сред съвременните будители е и Вашето място. Кого и за какво бихте искали Вие да пробудите?

Много бих искала повече родители да осъзнаят колко важно е децата им да четат. Бих искала и учебната програма по български език и литература да не отблъсква децата от четенето, да се наблегне повече върху удоволствието от книгата, не толкова на сухата граматика и теорията.

Всичко, което правите – и писателската, и социалната Ви дейност – са допринесли за Вашата номинация за най-голямата награда за детска литература – „Астрид Линдгрен“. Тази награда отличава творби с висока художествена стойност. Има и изискване към лауреатите, че те трябва да „прегръщат“ човешките ценности, които е изповядвала легендарната шведска писателка. Кои от тях припознавате и като свои?

Астрид Линдгрен е причината да пиша за деца. Нейните книги ми донесоха много щастие, подкрепа и утеха, когато бях дете. Тогава започнах да мечтая да мога да давам същото на други деца, които се чувстват самотни, отчаяни и отхвърлени. А когато пораснах, започнах да се възхищавам на куража на шведската писателка, която е понесла не малко възмущение и критики – особено за книгите си „Пипи“ и „Братята с лъвски сърца“.

Вие пишете и за тийнейджъри, и за децата от средния курс, и за най-малките, каква ще бъде следващата Ви книга?

Най-новата ми книга ще бъде третата „жабешка“ книжка – продължение на „Бъди ми приятел“ и „Каква магия крие се в снега“. Тя ще е още по-приключенска и даже малко страшна. Този път жабчето трябва да извърши истински подвиг и да се пребори с най-злотворните същества от нашия фолклор. Текстът на книгата е готов и невероятният Пенко Гелев скоро ще започне да рисува илюстрациите.

Последният ви роман „Кронос“ е за тийнейджъри. Главният герой Кронос е математически гений и... наркоман. Какво казва той на своите връстници?

Кронос се появи още в романа „Макс. Всичко на макс“. Въпреки, че нито един читател и почитател не поиска продължение от името на Кронос (непрекъснато получавам молби за продължения от името на някой герой в романите), реших, че е време да обърна внимание на по-тежка и сериозна тема. А каква по-тежка тема от наркотиците? Като родител (и редактор) така и не открих роман, който да засяга този проблем искрено, без намеци и фалшив свян. Много ми се искаше книгата да се чете леко, на един дъх. Кронос е един много реалистичен герой и... много симпатичен. Неговата история на места е трагикомична, на места е силно драматична, на места – съвсем фантастична. Вече получих страхотни отзиви за романа. Надявам се, че ще го прочетат не само тийнейджъри, но и техните родители.

Във връзка с вече отминалия Хелоуин – Вие празнувахте ли го заедно с Вашите деца? Има ли място у нас този празник?

Не знам с какви очи хората се месят в празниците на другите. Хелоуин се празнува на 31 октомври и е най-чаканият от децата празник след Коледа. Денят на будителите е на 1 ноември, дори не е на същия ден. Съвсем обяснимо е защо Хелоуин има повече привърженици сред децата.

Какво правим ние, за да запомнят и обикнат Деня на будителите?

Забелязала съм, че когато се намеся в такъв спор и кажа: „Добре, хайде направете нещо конкретно по въпроса – например имам нужда от доброволци, които да четат на малките деца“ – никой не се отзовава. Много е лесно да се възмутиш във Фейсбук, но какво точно правиш ТИ по въпроса? Фалшивият патриотизъм също не ми допада – трябва да празнуваме само „нашите си празници“. А защо тогава празнуваме католическата (и протестантска) Коледа, а не православното Рождество на 6 срещу 7 януари? Например. Аз пък празнувам всеки празник, който ми се изпречи насреща! Обичам Хелоуин! Това е денят, в който мога да изям без угризения тонове сладкиши. И ако някой се опита да ми изтегли десертчето от ръцете, ще го ухапя.

Като кой герой от Вашите произведения бихте се дегизирали за Хелоуин?

О, не е лесно – много герои станаха. Може би като ламята от „Бъди ми приятел“ и „Каква магия крие се в снега“, точно такава, каквато я нарисува Пенко Гелев – много страшна!