Р. Л. Стайн казва, че има невероятна професия: „Работата ми е да плаша децата!“

„Работата ми е да плаша децата!“ казва Р. Л. Стайн. добавя, че има невероятна професия, че целта му е да покаже на децата, че могат да четат и да се забавляват едновременно. Той започва да пише, когато е на девет години и досега не е спрял. Първите му книги са хумористични, по-късно започва да създава страшни истории. Големият му успех идва с поредицата Goosebumps, която бързо го превръща в един от най-популярните детски автори. Стайн живее в Ню Йорк със съпругата си Джейн и кучето им Мини. Синът им Матю е композитор и музикант. Представяме ви едно много интересно и специално интервю със страхотния писател.

Защо реши да пишеш страшни книги? Има ли определен филм или сериал, който те вдъхнови?

Винаги съм харесвал страшни филми и книги. Когато бях на около осем или девет, започнах да чета комикси на ужасите. Казваха се „Гробница на ужасите“ и „Истории от криптата“. С брат ми обожавахме филмите на ужасите и гледахме всеки един на кино! Не се плашехме – напротив, смеехме се от сърце.

Откъде ти хрумват идеи за историите? От неща, които действително са ти се случили ли? Или от сънищата, кошмарите или мечтите ти?

От всевъзможни места. Но повечето от идеите ми са в следствие на заглавието. Първо се опитвам да измисля много добро заглавие, защото то ме води към историята. Между другото никога не ми е хрумвала идея от сънищата ми – те са пълна скука!

Някога виждал ли си призрак?

Никога не съм виждал призрак – но продължавам да се оглеждам!

Ако можеше да бъдеш герой от книгите си, кого би избрал и защо?

Шляпи, злата кукла от Goosebumps. Защото дори убийството му се разминава безнаказано.

На колко години беше, когато разбра, че искаш да станеш писател?

На девет. Започнах да пиша разкази и книги с шеги – и се чувствах страхотно! Майка ми ме молеше да изляза и да играя. Не можеше да ме изкара от стаята ми. Аз просто продължавах да пиша.

От какво се страхуваш? Имаш ли фобии?

Имам една фобия – не мога да скачам във вода. Трябва да стъпя в плувен басейн, не мога да скоча или да се гмурна. На племенниците ми им е много смешно, че страшен тип като мен го е страх да скочи в басейн.

Идват ли деца в къщата ти на Хелоуин? Какви лакомства обикновено им даваш?

Децата идват в апартамента ми в Ню Йорк, защото имам скелет и купа с очи и още много страшни неща. Освен сладките, винаги им подарявам и екземпляр от моите книги.

Ако можеше да си животно за седмица, кое животно би избрал и защо?

Бих бил тюлен в зоопарка в „Сентръл парк“. Хранят ги с купища риба и могат да си плуват цял ден.

Случвало ли ти се е, когато пишеш книгите си, да изплашиш самия себе си?

Не ми се е случвало, но се надявам да съм ужасил другите!

Имаш ли някакъв съвет за млади писатели?

Да, пишете всеки ден. Само абзац или два. Водете си дневник. Така винаги ще пишете.

Ако не си изкарваше хляба като писател, какво би правил?

Нямам представа. Всичко, което някога съм правил, е да пиша.

Вижте още:
Време е да се уплашим и да се забавляваме с две нови истории от книжната поредица „Goosebumps“