Какво е приобщаващо образование разказва учителката Наталия Петрова

Знаете ли какво е приобщаващо образование и защо то е толкова важно? С какво помага то на децата и обществото като цяло? Това се опитват да обяснят заедно учители и ученици във вече откритата национална кампания „Дни на приобщаването“. Инициативата е на Център за приобщаващо образование като част от работата по Програма „Едно училище за всички“. В рамките на „Дни на приобщаването“ се провеждат и редица събития, част от които са училищните празници през април, май и юни в петте училища, които участват в Програма „Едно училище за всички“. Специални конкурси пък приканват деца и учители да споделят своите идеи за това, какво трябва да бъде едно приобщаващо училище!

Ако искате да научите още за кампанията „Дни на приобщаването“ 2016, прочетете и специалното интервю на Наталия Димитрова, която преподава на деца в начално училище от седем години и активно участва в проекта, за който има много интересни неща, които да ви разкаже!

Какво е приобщаващо образование?

В недългия си педагогически стаж срещнах изключително различни деца. Сблъсках се, в опита си да им помогна, със сериозни бариери – от семейна среда до поведенчески проблеми и заболявания.

Навсякъде се повтаряше един и същи модел – липса на умения за общуване, както между възрастните, така и в отношенията им с децата. Никаква толерантност, поставяне на наредбите на първо място, пред избора да се пребориш с нещо неработещо и неполезно за всички в училище.

След този пъстър и понякога тъжен път, днес повече от всичко вярвам, че училището може да се превърне в среда, която да подкрепи не само децата, но и техните родители, общността и дори институциите.

За мен приобщаващото образование е модел на взаимоотношения в училище, в който всеки ученик е приет в училищната среда. Всяко дете се чувства ценено, полезно и включено в живота на класа, училището, без значение неговият социален статус, способности или етнос.

Защо според вас е важно приобщаващото образование?

Среда, в която всеки се чувства ценен, уважаван и приет със своите различия, в която можеш да се себеизразяваш и да бъдеш полезен, да изкажеш своето мнение без страх от наказание..., само в такава среда е възможно да израснат свободни хора, които не се страхуват да взимат решения и да носят отговорност. Приобщаващото образование е носител на такава среда.

Защо решихте да се включите в проекта „Дни на приобщаването“?

Включих се в този проект, защото смятам, че той ще ми даде търсените от мен отговори и решения. Защо децата са оценявани и етикетирани, защо училището все по-често е определяно от тях като „гадно място“? Защо никой в училище не общува, а окачествява и поставя прегради? Този негативен процес протича както между учители и ученици, така и между самите колеги и във взаимодействията им с родителите. Място, в което всеки съди и критикува някого, където се делим по всевъзможни признаци, не може да бъде защитена среда за нито едно дете или който и да е човек.

Как изглежда приобщаващото училище?

Децата често отговарят на подобен род въпроси – как изглежда мечтаното училище. Първо всеки си мечтае за материалните блага – красиви класни стаи, физкултурни салони (някой оборудвани едва ли не с ракети за полет в Космоса), компютри... Но аз съм поставяла този въпрос на дискусия и накрая е все едно и също – да не ми викат, да не ми се карат, някак си така да ми го кажат, че аз да не се срамувам... За да е щастливо детето в училище има нужда от приятели, винаги от много приятели, усмихнат учител. Да можеш да си кажеш каквото ти тежи днес, да има кой да те изслуша. Мечтаят учителят им да чуе тяхното любимо музикално парче заедно с тях, да отидат на разходка заедно, да поиграят, да танцуват. Приобщаващото училище е точно такова място за децата, където са приети, подкрепени и чути. Място, в което са включени и се чувстват полезни на себе си и околните.

А какъв трябва да е учителят в едно такова училище?

Учителят в приобщаващото училище трябва да притежава емоционална интелигентност, да е добър психолог и да има отлични комуникативни умения. Не на последно място – да е способен да учи през целия си живот.

Бихте ли споделили някоя от вашите приобщаващи практики с децата, която е имала най-голям ефект?

В практиката си съм се сблъсквала с много деца лишени от подкрепа, живеещи в бедност и имащи нужда от закрила. Но един особен случай ми даде добър урок.

В първи клас имах дете, което успя да направи 380 извинени отсъствия. В училище беше записано на пет и половина години и никога не беше посещавало детска градина. Не хареса училищната среда – всички четяха, пишеха, караха се, понякога е весело, понякога е прекалено шумно. От родителите само таткото можеше да чете и пише, но и той единствен работеше. Изключително трудно общувахме с родителите. Те виждаха, че аз се сърдя от честите отсъствия, че нищо не работят с детето и дори не посещаваше занималня. Доводите им бяха смислени, но образование и обучение не присъстваше. Така отмина първи клас и в началото на втори клас аз имах същите проблеми.

Седнахме един ден и аз споделих всичките си притеснения – какво ме тревожи, защо. От своя страна детето също сподели какво не му харесва и какво би искало да прави. И така сключихме споразумение – без забележки и караници, с доверие и винаги договаряхме работата за вкъщи. Нямах особени надежди, че някак ще преодолеем проблемите. Детето преписваше чудесно, но все така не можеше да чете. Умееше да рисува и имаше развит музикален слух. Използвах тези качества, като поставях за задача да рисува в часовете по четене героите, някаква случка. Обичаше математиката и чудесно се справяше със смятането. След два месеца се научи да чете и по собствено желание, с много гордост и подкрепата на другите деца започна да чете дългите текстове от читанката. На въпроса как се получи това, отговорът беше искрен и поучителен за мен – „Спряхте да ми се сърдите, че не знам да чета и някак не ме беше страх от четенето.“

За мен поуката беше колко тежко и съсипващо може да бъде за едно дете да не е прието от учителя си, или другите деца в класа. И как малко усмивка, подкрепа и насърчаване могат да сътворят чудеса.

Как според вас изглежда училището на бъдещето? Приобщаващо училище ли трябва да е то?

Живеем в епоха, в която информацията е безкраен, заливащ ни поток. Знанието само по себе си вече не е цел, а умение да го употребим. Но каквото и да се смени в икономическите или технологични параметри, винаги общуването между хората, приемането ни от другите и умението да се себеизразяваме ще бъде водещо. За да има полезно на себе си общество, е нужно да не се страхуваме да живеем заедно. Приобщаващото образование е точно такава подкрепяща среда, в която човек може да се научи да работи с другите, обича и уважава себе си и приема различните.