Сънчовците – VI част

Продължава от Сънчовците – V част

След като Дани си позволи да удари с всичка сила своя директор, той знаеше, че последствията няма да са хубави. Но той се беше подготвил за подобни случки и можеше да се крие с дни, докато всичко отмине. Поне така си мислеше. След като удари директора, Дани беше бягал до тях . От там той бързо си взе велосипеда и се запъти нанякъде.
– Какво става, Дани? – обади се Добродушко от раницата.
– Нищо хубаво. Сега мирувай! – каза Дани и завъртя бързо педалите.

След час неуморно въртене на педалите на своя велосипед, най-накрая Дани спря да върти и започна да бута колелото си.
– Е, Добродушко, можеш да излезеш. Няколко дни ще сме тук.
След като Добродушко излезе, той се учуди. Къде бяха стигнали? Дани го беше завел на една малка полянка, обградена от широколистна гора. Земята бе постлана с малко шума и бе много кално заради дъждовете. Но както се оглеждаше и дивеше на тази чудна природа, Добродушко видя една хубава и спретната дървена колибка.
– Ооо, тук ли ще живеем? Леле, неземна красота! – каза Добродушко и се затича към дърветата, защото искаше да пипне всяко едно от тях.
– Неземна ли? Всъщност това си е много земно. Калотия и мизерия навсякъде. Ах, капнал съм от умора! Отивам да поспя в колибата. – каза Дани.
Добродушко, понеже беше от по-предпазливите и го беше страх да седи сам-самичък на това непознато за него място, последва Дани. И вътре в колибката пак беше хубаво.
Колибката беше мъничка, но беше доста спретната. Имаше едно старо дървено бюро, в което Дани държеше свещи за тъмните вечери. В него той държеше и около двайсетина бутилки минерална вода, един хляб, маргарин, две кофички кисело мляко, една бутилка „Кока-кола“ и една печена пуйка.

Дани беше умно момче. В часовете се правеше, че не слуша, но всъщност слушаше и вкъщи учеше от време на време, когато му беше интересно. Той харесваше най-много историята. Искаше да стане революционер, да се потопи в балканските гори и да се бори за свобода. Но според него Васил Левски и другите революционери не му оставили подвизи, които той да извърши, а запазили най-интересното за себе си. Географията също му бе интересна. Той мечтаеше да открие нов континент, но и тук Фернандо Магелан, Христофор Колумб и другите го изпреварили. Математиката също му бе интересна. Той искаше да открие някое ново уравнение или нова геометрична фигура като даниквадрат или даниъгълник, но живеел в такова време, в което само Космосът и океанът не били толкова познати на човека.

Но да се върнем на колибката, направена от Дани за спешни случаи. В нея имаше едно легло на два етажа, което беше доста изгнило. Изглеждаше, че всеки момент вторият етаж ще падне върху човека, който спи отдолу. Но Добродушко не беше тежък и той щеше да спи отгоре, а Дани отдолу. Дани имаше и една факла и дебела желязна пръчка, която беше намерил в града. Той ги беше сложил до леглото, защото, ако ги изненада някое горско животно или ги намери някой нежелан гост да се отбраняват. А ако съдя по характера на Дани, по-скоро да нападат. Дани също беше взел и две дебели завивки, с които да се завиват през студените нощи. И понеже колибката нямаше катинар или ключалка, Дани и Добродушко я подпираха с бюрото, за да не влезе нежелан гост.

През първата вечер не беше тежко. Дани не мислеше за постъпката си. Той беше весел. С Добродушко наредиха няколко камъка в кръг и запалиха огън в каменното кръгче. Играха на гоненица, криеница, кака-види-види и други игри. Мъчиха се да разпознават съзвездия и въобще не им беше зле. Вечеряха с пуйка и не можаха да изядат дори и половината, защото им се играеше.
Вечерта си легнаха доста късно. Може да се каже след полунощ. Юрганите ги затопляха, че дори не усетиха студената вечер навън. Вълците навън виеха и Добродушко се уплаши, но Дани го увери, че те няма как да влязат, понеже бюрото затиска вратата. А ако намерят как да влязат си имат факла и желязна пръчка. Унесени в приказки, двамата неусетно заспаха и нощта мина бързо.

Сънчовците – I част