Сънчовците – V част

Продължава от Сънчовците – IV част

– Сладко си подремнах. – каза Добродушко. След това веднага млъкна. Вечерта беше заспал в чантата на Дани и сигурно Дани беше забравил да го премести или пък не е искал да го буди. Добродушко така да се каже си „отпуши“ ушите, за да разбере за какво си говорят учителят и класът.
– И така, деца. Толкова за урока. Вярвам, че вие ще си го научите, а сега искам да поговорим за идващата коледна ваканция. Както знаете тази година тя ще е по-къса...
– Стачка! – извика Дани, но учителят не му обърна внимание. Той никога не му обръщаше внимание.
След кратка реч учителят извади инструктаж от директора, който учениците подписаха.
Той гласеше да не се вкарват пиратки в училище и се забраняваше използването им без родителско присъствие от деца.
Пиратките на около десет момчета бяха бракувани от учителя. В това число и от Дани. Дори от Дани бяха взети най-много пиратки от всички момчета. Учителят намери една кутийка пиратки в шапката му, една доста голяма бомбичка в обувката му, римска свещ в пазвата му и дори една пиратка-тройка под езика му.
– Еее, даскале... Може ли така? около двайсет лева съм дал за всичко това. Това си е направо обир.
– Хехе... Дани, ти ли ще ме учиш какво е обир? Бас хващам, че поне 15 лева от тези пари си взел като си набил най-големите отличници на училището.
– Не е така... 17 лева и 20 стотинки съм взел от тях... Никакви 15 лева... И кажете на сина си да си носи всичките джобни, иначе няма да се прибере повече! – каза Дани.
– Моят син? Но той не учи тук. Той дори не учи никъде. Той е женен със две деца и живее в САЩ. – отвърна учителят.
– Тогава кого ли съм набил? – учуди се Дани.
В следващия момент вратата се отвори, в стаята влезе директорът и каза:
– Господин Спасов, бихте ли ми позволили да поговоря с Йордан Иванов Стоянов?
– Разбира се, господин директор. – отговори учителят.
Дани излезе бързо-бързо. Щом излезе в коридора, директорът затвори вратата и една голяма плесница се стовари върху Дани.
– Какво си позволяваш ти бе? Сополанко! До сега те търпях, но да обереш сина ми е прекалено.
– Оуу... Това момче е било ваше. Е, имате прилика. И двамата удряте слабо. – каза Дани и веднага с всичка сила удари директора в стомаха.
Директорът се сви на земята, а Дани влезе бързо в класната стая, взе си раницата и избяга.

Какво ще стане с Дани? Ще разберете в следващата част.

Сънчовците – VI част
Сънчовците – I част