Вълшебната отвара, която спаси майката Земя

(Продължение на приказката “Племето на децата”, изпратена от перуанските деца.)

Първоначално децата не искали да помогнат, тъй като мислели, че няма да получат нищо в замяна. Животните си мислели “Ах, тези деца, не знаят какъв дар ще им дадем. Но какви деца са те, щом не искат да помогнат на майката земя? Нима даровете са всичко?”
Децата дълго се колебали дали да приемат и най-накрая решили да помогнат. Обаче, когато отишли при майката Земя, било останало само едно дърво.
- Лелеее! Какво ще правим? Майката Земя е полумъртва. – каза едно от децата.
- Спомняте ли си онзи път в училище, когато имахме човек и природа? Тогава учителката размножи едно растение на хиляди малки. – каза един умен дребосък.
- Да, спомням си, е и? – попита едно момиченце.
- Идеята ми е да размножим дръвчето на други малки. – каза умничето.
- Да, но тя как го направи? – каза един непослушко.
– Ето защо трябва да се внимава в час! Тя използваше някаква отвара, но не си спомням какви са съставките й. – каза умният дребосък.
– Ами да отидем и да я попитаме! – казаха всички деца в един глас.
След като пристигнали в града, отишли до къщата на учителката, но нея я нямало.
– Олелеее! Каква беда! Какво ще правим сега? – заплакало едно момиченце.
– Трябва да повикаме животните! – каза едно дете – И то веднага!
Децата намерили животните и ги попитали дали знаят съставките на отварата.
– Ах деца, нямаме много време. Нас ни очаква гибел. Изнемощяваме все повече и повече, но ще се опитаме да помогнем. – казала пумата.
Всички заедно опитвали различни комбинации, но нито една не била правилна.
– Ох, опитахме всички. Опитното ни растение вече не прилича на нищо. Как сега да разберем коя е съставката? – казало едно уплашено дете.
– Трябва да е последната възможна съставка. Ще рискуваме и ще я посипем направо на дръвчето. – измъдрила змията.
И така, децата намерили точната съставка и спасили гората и майката Земя.