Растения и животни

Начало | Растения и животни | В света на сладкото розово фламинго

В света на сладкото розово фламинго

Аз детето | 2017-06-02

Със своите ярки розови пера и силно извити клюнове, фламингите са сред най-лесно разпознаваемите, красиви и уникални птици в света. Фламингите са и едни от най-старите птици, които живеят на Земята. Открити са вкаменелости на 50000000 години, за които е доказано, че са от фламинго. Розовото фламинго живее в тропическите и субтропични ширини, край солени езера и морски лагуни. Храни се с планктон, червеи, миди, скариди, ларви на насекоми и други богати на каротиноиди храни. Благодарение на странната му извита човка, която влачи във водата, то може да прецежда и задържа микроорганизмите от плитките места. Фламингото живее до 50 години. То обитава негостоприемни езера, където водата е много солена, поради което не може да се пие от други животни и няма никаква растителност.
В Европа розовото фламинго се среща във Франция и Испания, а в Африка птицата е най-разпространена в Мароко, Тунис, Кения, Афганистан и Индия. От няколко години тези птици се появяват и в района на Атанасовското езеро край Бургас, което според орнитолозите се дължи на необичайно топлото време. Тези птици обикновено не са прелетни, но под натиска на климатичните условия цяла колония може да се премести на друго място и дори в друга държава. Например популации, които живеят във високопланински езера, често се местят през зимата, защото езерата замръзват. Те отиват в по-топлите райони и се връщат на мястото си, чак когато там се стопли. Фламингото мигрира предимно в тъмните часове на деня.

Фламингото е сравнително голяма птица с дълги, тънки крака и достига височина 130-140 сантиметра. Теглото му достига 4 килограма. Цветът на перата му варира от бял до червеникав. Възрастните индивиди (след 3-тата година) са обикновено с нежно розов цвят като крилете им са червени, а маховите (летателни) пера са черни. Особена характеристика на фламингото е здравият, масивен, извит надолу клюн, с помощта на който филтрира храната от водата. В основната си част той е червен, а на върха черен. Подвижната част на клюна му (за разлика от повечето птици) е не долната, а горната. Цветът на фламингото се определя от количеството каротиноид в храната. Най-младите индивиди са с мръсносив цвят, който след това преминава в бял (при все още недостатъчност на веществото каротиноид).

Фламингото е моногамно животно. Пълнолетието им настъпва на 3, но за да достигнат полова и родителска зрялост птиците чакат до 6-годишна възраст. Танцът е начинът по който мъжкият и женската се откриват един друг. Колонията от фламинго се разделя на групи от по 15 – 50 екземпляра които почват да танцуват и там където има съвпадение между движенията на женската и мъжкия, се получава синхрона на истинската двойка. Колониите, в които живее птицата са от стотици до хиляди двойки. При розовото фламинго, само по поведението може да се определи пола на животното. Гнездото му представлява конусообразен хълм от глина и тиня. Снася от едно до три яйца. Инкубационният период е 30 дни.
Малките на тази уникална птица са доста обикновени и никак не са розови. Те като повечето пернати бебета са облечени в сив пух, но и така малките птички не изглеждат никак зле. Фламингото не е като другите птици, защото то храни малките си с мляко собствено производство. Млякото при птиците има малка прилика с това при бозайниците. То е полутвърдо вещество, приличащо до известна степен на сирене, но е червено на цвят и е "сготвено" от улова на родителите. Причината за тази консистенция е доста по-високото съдържание на белтъчини и мазнини в сравнение с млякото на кравата. При розовите птици "кърменето" не е само задължение на майката - това го може и бащата.
Цветът на перата му варира от бял до червеникав. Възрастните индивиди (след 3-тата година) са обикновено с нежно розов цвят като крилете им са червени, а маховите (летателни) пера са черни. Истинският цвят на фламингото се появява с времето. Причината е в бактериите във водата и богатата на бета каротин храна, които придават цвета на възрастните. Той може да варира от бледо до наситенорозово. Всъщност точно цветът на перата е един от първите признаци дали птицата е здрава. Ако оперението е бяло или пък бледо, това говори за недобро здраве и обратно, колкото по-наситен е цветът, толкова по-здраво е животното. Тази зависимост е доста неприятна за зоопарковете, защото затворените птици губят яркостта на цвета си поради липсата на бактерии във водата и на разнообразната естествена храна.

Особена характеристика на фламингото е здравият, масивен, извит надолу клюн, с помощта на който филтрира храната от водата. В основната си част той е червен, а на върха черен. При розовото пернато подвижната част на човката не е долната, както е при повечето птици, а горната. Простичкото обяснение е в начина на хранене: наведено надолу, загребвайки вода и тиня, които филтрира и изяжда само вкусотийките (планктон, синьозелени водорасли, скариди и др). Птиците фламинго се хранят главно през нощта, когато ветровете стихват, а пигментираната храна оцветява в розово перата им.
Учените са открили, че фламингото предпочита да почива с глава в една посока повече, отколкото в другата и че това, коя е избраната посока на главата, определя степента на агресивност на дадената птица към останалите от ятото.
Повечето фламинго обаче избирали да отдъхват с глави, наклонени надясно. Другите, избиращи лявата посока на главата, били сред най-честите участници в свади, регистрирали учените. Това довело учените до идеята да проучат дали птиците предпочитат да стърчат повече на единия от двата крака.