Твърдушка, Мекушка и Сладушка

Отишла баба в гората за дренки. Не щеш ли – срещнала я Мецана. Качила се баба на дряна, а под дряна ръмжи Мецана:
– Бабо, слез! Ще те ям!
– Недей, баба! Не ме яж! Аз съм дърта дъртуша. Ела нощес у дома. Имам три внучки. Три сестри, три умници. Първата е Твърдушка. Втората е Мекушка. Най-малката пък – Сладушка. Която си избереш, нея ще ти дам!

Отишла си Мецана. Слязла баба от дряна. Като млада хукнала. Чак в къщи спряла. Прибрала си внучките. Залостили вратата.

Среднощ дошла Мецана. Затропала, захлопала:
– Бабооо, дай ми Твърдушка!
– Твърдушка е с твърд камък вратата подпряла и сладичко е заспала.
– Бабооо, дай ми Мекушка!
– Мекушка си е меко постлала и до Твърдушка е сладко заспала.
– Бабооо, дай ми Сладушка!
– Сладушка спи до Твърдушка, Сладушка спи до Мекушка. Сладушка е най-умната, Сладушка е най-разумната. Тя на ум баба научи: да залости здраво вратата и да не ходи за дренки сама-самичка в гората.