Косето и лозето

Веднъж косът го викнали да реже на лозето, а той рекъл:
– Не мога, сега ще правя гнездо!
После дошло време да копаят лозето. Тръгнали копачите и пак повикали коса:
– Хайде, косе, да копаем лозята!
– Чакай, че имам работа, сега нося яйца!
Дошло време да пръскат, викали го да пръска, а той рекъл:
– Не мога, сега мътя.
Когато дошло време за връзване, рекли му:
– Хайде, косе, да идем да връзваме!
Той рекъл:
– Измътих и сега си храня малките.
– Хайде, косе, да идем да плевим! – рекли лозарите след време.
Косът рекъл:
– Чакайте, че още са малки пилетата, не искам да ги оставя, да не загинат.
Дошло време да се бере гроздето.
– Хайде, косе, да берем грозде! – извикали му лозарите на шега.
Косът рекъл:
– Ей сега, ей сега! Чакайте да събера и викна децата, та и те да помагат да берем!
Но лозарите му казали:
– Почакай, косе, почакай ти сега.

Народната мъдрост гласи: Който не работи, не трябва да яде.