Цветница

Българите от древни времена придават на цветята чудодейна сила и ги възпяват в народните песни. Цветето е символ на пролетта, плодородието, растежа и красотата. На различните цветя се придава различен смисъл. Тинтявата, перуниката, росенът, омайничето имат магьосническа сила, която може да разделя, отбранява или привлича, докато божурът, невенът и игликата предпазват от уроки и самовили.

Цветница е празник, свързван по-скоро с настъпващата пролет, когато светът се събужда и празнува своето раждане. Той се празнува неделята преди Великден и с него свършва цикълът на моминските пролетни игри. През деня с върбови клонки православните християни влизат в църквата на празничен водосвет, а преди това стопанките украсяват входните врати. На излизане от храма всеки взима осветени цветя и клонки, които слага пред иконата. С тях се бае против уроки и болести. След като изсъхнат върбовите клонки предпазват от болести и уплаха.
Върбата е първата от растенията, която се събужда от зимния сън. Тя предпазва от лоши магии и защитава посевите от гръмотевици и град. Вечерта се играе лазарското хоро, което за първи път след Великденските пости е сключено.

Вярва се, че на Връбница, ако се реже лозата, няма да има плод през годината. Младите жени хвърлят в реката китка с цветя и по нея гадаят дали ще се задомят. Ако китката се понесе по водата без да се заплете или спре скоро ще има сватба.

Църквата празнува тържественото посрещане на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Хората научили за възкръсналия Лазар посрещнали Христос, като разстилали пред него дрехите си и го приветствали “Осанна на сина Давидов! Благословен е онзи, който идва в името на Господа!”. По пътя вярващите хвърляли лаврови, маслинови, палмови и върбови клонки, здравец и цветя. Исус носел мир, любов и победа. Маслината е символ на мира, докато лавъра и палмата са на победата. Божият син преминал портите на града възседнал магаре, което се свързва с приятелството и мира.

Честит имен ден на всички, които носят имена на цветя и растения!