Гергьовден

Гергьовден се чества на 6 май, в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.

Тачен от народа ни повече даже и от Великден („хубав ден Великден, дваж по-хубав Гергьовден“).

Християнският Великомъченик св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305). Постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания. Според житието, недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището.

Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените конници в християнството, поради което е избран за светец – покровител на войската – у нас 6 май се почита като Ден на храбростта и празник на Българската армия, когато се извършва ритуален водосвет на бойните знамена.

В памет на свети Георги (на гръцки „земеделец“) Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, земеделието и животновъдството. Свети Георги е покровител на овчарите и стадата. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на светеца, пече се агне – всички се събират на празнична трапеза с песни, свирни и танци.

Имен ден празнуват носещите имена: Георги, Гергана, Галя, Галина, Галин, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюрга.