Тодоровден

Тодоровден се празнува през първата събота от Великденския пост. Той отново е една типично българска симбиоза между езичество и християнство. 
Легендите разказват как св. Теодор Трифон метнал на гърба си девет кожи, взел копието си и тръгнал да търси Бога, за да измоли да дойде пролетта. Докато се молел, забил копието в земята и понеже вярата му била толкова силна, от земята изригнал горещ въздух и пролетта дошла.

От друга страна преданието разказва как по времето на Юлиан Отстъпник, светецът предпазил християните да не се осквернят с идоложертвена храна. В миналото от този ден хората са започвали да се подготвят за новата стопанска година, тъй като по календара на прабългарите, началото на годината е било именно през месец март. Празникът е предназначен главно за здраве на конете, тъй като те са били основната работна сила, на която предците ни са разчитали. На този ден жените месят обредни хлябове във форма на кон или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.

На Тодоровден рано сутринта майките измиват главите на децата си, за да не ги боли глава и да не се разболяват. Жените мият косите си с вода, в която слагат слама от яслите на конете и след това я изливат на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конските опашки.