Това е НЛО... Не, това е фризби!

Какво е това? Там в небето! Летяща чиния ли е? Не! Е... нещо такова! Това не е неидентифициран летящ обект, известен също като НЛО. Всъщност това е идентифициран летящ обект – ИФО! За какво говорим? За любимата лятна-плажна играчка на деца и възрастни – фризби! Ако някога сте били на пикник или сте играли на плажа, най-вероятно сте играли с фризби в определен момент от живота си. Ако сте като повечето деца това дори може да е една от любимите ви играчки. Забавно е и всички го обичат, защото само с едно движение на китката, можете да изпратите пластмасовия диск високо и далече във въздуха! Това е забавна и проста игра за игра с приятел... или дори с най-добрия приятел на човека. Това е вярно! Дори кучетата могат да се научат как да хващат фризби!

Нас обаче ни мъчи друг въпрос, несвързан с кучетата, а малко по-научен. Как фризбито можеи да лети така грациозно във въздуха? Не ви ли звучи любопитно да научите как става това? Дали пък фризбито няма крила на фея или ако хвърлите нещо друго дали ще се получи същото? Например ако помолите майка ви да ви хвърли чинията с вечерята направо в стаята?

Няма магия, която да захранва фризбито. Това е чиста наука и може би вече сте запознати с основните сили, отговорни за полета на играчката. Но първо нека да погледнем към скромното начало на фризби, връщайки се през 1871 г. Студентите са хвърляли празни консервни кутии на „Frisbie Pie Company“ напред-назад, викайки „Фризбиии!“. Така през 1948 г. Уолтър Фредерик Морисън и Уорън Франсиони изобретяват пластмасов диск, който ще лети по-добре от празните консервни кутии от пай. Те го нарекли „Летяща чиния“, а Морисън в крайна сметка продавал подобрена версия на диска от 1955 г. Първоначално продаван като „Плутон“ няколко производители на играчки започнали да пускат своята версия на този аеродинамичен летящ диск. След като става хит името му е променено на фризби година по-късно.

Играчката лети толкова добре във въздуха, благодарение на формата си и факта, че се върти. Когато правиш характерното движения на китката си, за да подхвърлиш фризбито на приятел, то започва бързо да се върти. Още по-научно казано, то се държи като жироскоп, изграждащ ъглова инерция в процеса на въртене (както спинърите). Ъгловият импулс дава стабилност на фризбито при полет. Това също така му позволява да остане във въздуха толкова дълго и да пътува на дълги разстояния. Но защо изобщо фризбито лети? Помните ли, че по-рано споменахме за хвърлянето и на други неща. Не го правете, защото няма да получите същите резултати. Формата на фризбито е това, което му помага да лети. То е така оформено, че леко да прилича на крило на самолет.

Според научен принцип, известен като принципа на Бернули, летенето се получава, защото въздухът преминава по-бързо над фризбито, отколкото под него. Това създава по-ниско налягане на въздуха над играчката. По-високото въздушно налягане под нея я бута нагоре, което ѝ позволява да лети във въздуха по същия начин, по който летят самолетите.