Що за птица е тъпоклюната кайра?

Тъпоклюната кайра е птица, която прекарва почти целия си живот край морето или океана. Тази интересна и необикновена птица принадлежи към семейство Чайкови и най-много впечатлява с ярко оцветената си човка. Среща се единствено на определени места в Норвегия, Исландия и Британските острови. Като всяка нормална птица тъпоклюната кайра може да лети в небето, но много често тя предпочита да плува във водата, защото крилата й служат и като плавници. Краката й също не са за подценяване. Чрез тях птицата направлява движенията си във водата, също както руля направлява движението на лодките. Но защо ли тази птица предпочита да плува, вместо да лети? Най-вече защото много обича да похапва риба и други морски създания. Основното меню на кайрата включва змиорки и херинга, които тя ловува под водата. Обикновено остава там около 30 секунди, колкото да си хване нещо набързо, но това време изобщо не бива да се подценява. Ако се налага, кайрата може да остане под вода около 5 минути и да се потопи на около 60 метра дълбочина. Невероятни възможности като за птица, не мислите ли?
Колкото добри са в плуването, толкова и в летенето, нали са птици все пак. Когато летят, кайрите размахват крилете си 400 пъти в минута и могат да развият скорост от 80 километра в час. Скорост, която често се има за превишена и при автомобилите. Голяма скорост като за птица, нали?

Разбрахме, че макар и кайрите да обичат водата, се справят доста добре и във въздуха, но сега ще разберем къде обичат да спят и да отглеждат своите малки. Местата, в които тези птици строят гнездата си, задължително са стръмни, например по скалите, а ако скалите са на брега, до водата – още по-добре. Това е така, за да може кайрите да предпазват яйцата си от хищници. Гнездото им представлява дупка в земята, около скалите. Тази дупка копаят както мъжката кайра, така и женската. Страхотна работа в екип. :-) Първо използват човките си, с които леко разравят земята, а след това като кучета започват да разриват и с крака, докато дупката не стане достатъчно широка и дълбока. Обикновено, за да е достатъчна за живеене, тя трябва да е широка 21 сантиметра и дълбока 60 сантиметра. След като гнездото е готово и двойката кайри се установи в него, идва време и за новото поколение. Птиците всъщност гнездят около гнездото, като покриват яйцата, след като са снесени, с различни водорасли, треви, клони и каквото друго намерят, а те продължават да спят вътре в дупката. И двамата родители се грижат за излюпването на яйцата по равно. Това отнема около 42 дни, като обикновено кайрите снасят от 1 до 2 яйца. След като бебетата се излюпят, отново и двамата родители се грижат за тях, като ги хранят с малки рибки, които ловят във водата. Но това правят само за малките, а когато възрастните се хранят, те не носят рибата в гнездото, а я изяждат веднага след като я уловят, дори когато се намират още във водата.

Използвайки кръглите си езици, кайрите поставят малките рибки в малки вдлъбнатини, които се намират в горната част на гърлото им и така ги занасят на малките. Освен това по този начин те запазват място и за ловене на още риба.
Когато малките си излюпят им отнема около 49 дни да се научат да летят и да могат сами да се грижат за себе си. За съжаление обаче хората много често ловуват младите кайри и използват перушината им за направата на украси за шапки, а много често в миналото, както и сега, хората ги използват и за храна. За щастие това все още не пречи толкова много и кайрите все още не са застрашен от изчезване вид. Въпреки това има доста организации по света, които се борят в защита на кайрите.

Няколко факта за кайрите:
Научното наименование на кайрата е Fratercula arctica.
Когато са на свобода, продължителността на живота на кайрите е около 20 години. Но най-старата кайра, известна на учените е била на 29.
Дължината на тялото на кайрите е около 25 сантиметра, а теглото – 500 грама.
Тъпоклюните кайри са черно-бели на цвят с големи, оцветени в червено, синьо и жълто човки. Краката им са оранжеви.
Поради формата на клюновете им често са наричани и „морски папагали“, а заради цветовете им и „клоуните на морето“.
Цветовете на колоритните човки на тези птици избледняват през зимата, а през пролетта отново стават ярки.
С всяка изминала година човката на кайрите расте и става по-голяма.
Най-големият брой малки рибки откриван в устата на кайра е 62.
Основният враг на кайрите е голямата черногърба чайка. Но и другите морски птици не са по-малко опасни от тях. Те не ловят лично кайрите, а ги дебнат, когато излизат от морето и ако носят риба за малките си в устите си, се бият с тях, за да я откраднат.

Снимка: www.thomasoneil.com