Сурва в Кошарево – съхранената магия на българските традиции
В България 13 януари преминава под знака на зимния фолклорен обичай „Сурва“. Той съществува от повече от два века. Групи от мъже, преоблечени като невеста, младоженец, свекър, свекърва, обикалят по къщите за здраве и берекет и благославят домакините. А те пък черпят с традиционни гозби. Кукери играят хоро около буен огън, за да изгонят злото. Колоритният обичай е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. В пернишкото село Кошарево нощта на 13 срещу 14 януари е най-чаканият момент в годината. Звънът на чанове, феерията от цветове, кожи и пера носи здравето, веселието, плодородието във всяка къща.
Преди да сложи на раменете си ученическата раница, всяко момче в селото слага първо кукерска маска. Родовата традиция в Кошарево повелява: всеки сам да изработи маската си. Така оставя своя отпечатък в историята на сурвакарските игри. Особено характерно за „Сурва“ е разиграването на ритуала „Сватба“, в който участват различни персонажи – булка, младоженец, мечка, мечкар, поп, клисар, байрактар, разбираме от репортажа на Bulgaria ON AIR. Булката и младоженецът се женят пред стопаните на къщата, а попът и клисарят ги благославят за здраве и берекет. По традиция във всяка къща се приготвя ястието „вариво“, с което се гощават сурвакарите. Освен него на трапезата се слага баница, ракия, сушеница и мезета. В Сурва участват деца, мъже и жени, като най-малките са на възраст между 2 и 3 години.
Сурвакарската група на Кошарево съществува повече от сто години. Тя е първата сурвакарска дружина, която излиза извън България. През 1975 г. участва в Международния фестивал на театъра на нациите във френския град Нанси. И наред с веселбата, която се организира за празника в селото, кошаревските сурвакари са участвали във всички провеждани фестивали на маскарадните игри в Перник и шест пъти са били национален първенец.
