Крепост „Хисаря“ – най-голямата забележителност и пазител на град Ловеч

Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност там датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV-III в. пр. Хр. тук живеят траките. След завладяването на траките от римляните през I век сл. Хр. на римска пътна карта е отбелязана попътната станция Мелта, която се намира в днешния Ловеч. По-късно във времето на Римската империя тук се изгражда римска попътна станция наречена Президиум. Разположена е на римския път, част от който може да се види и до днес в околностите на града. Чудно ли е тогава, че в града се намира и една от най-интересните крепости.

Ловешката крепост е разположена върху двете тераси на красивия и живописен хълм Хисаря, който се намира в старата част на град Ловеч. Това е една от най-посещаваните забележителности в Ловеч. Обявена е за архитектурно-строителен паметник от 1967 г. Тя е построена от римляните и е използвана като римска станция на важно пътно кръстовище. За строежа й са използвани естествените форми на околните скали с цел да се направи труднодостъпна. Основите са изградени върху скала, което при обсада било предимство, защото било невъзможно основите й да се подкопаят. Но е най-известна с това, че тук през 1187 г. е подписан Ловешкият мирен договор с Византия, който слага началото на Второто българско царство.

Ловешката крепост устоява на обсадата на византийския император Исак II Ангел, който се опитвал с войските си да усмири въстаналите българи. След като не успели да превземат Ловешката крепост, византийците били принудени през 1187 г. да подпишат Ловешкия мирен договор, който давал независимост на въстаналите територии. Така било положено началото на Второто българско царство.
Градът бил разположен под крепостта на третата, най-ниска тераса на хълма, а също и покрай реката. Там се намирали жилищните части и работилниците. В района на крепостта са открити останките на седем църкви. Най-ранната от тях се датира от 5-6 в., а архитектурният й план е много интересен и рядко срещан. При разкопките са открити още колекции от монети, както и други предмети от бита на средновековния град, които ни говорят за развитието на града.

Освен естествената защита, която крепостта получава от високите стръмни склонове на хълма и от реката, тя е имала здрава каменна стена. Разкрити са останките на седем църкви, представители на три различни архитектурни типа. Най-ранна и с най-големи размери е църквата, разположена на най-високата част на хълма, издигната в периода на V-VI в.
По време на разкопките в крепостта са открити голямо количество накити, предмети на бита, оръдия на труда, керамика.
Особено интересни са двете находки от сребърни монети, върху които са изобразени цар Иван Александър (1301-1371 г.) и синът му Михаил. Едната се състои от 16 монети, поставени в гърне, а другата от 1430 монети в стомна.
Ловешката крепост е една от последните завладени от османците – през 1446 г. Във вътрешността на крепостта е поставен огромен метален кръст, който се вижда от почти всяка точка на Ловеч.
В близост до крепостта се намира и паметникът на Васил Левски, както и старият квартал на Ловеч – Вароша.

И макар крепостта да е реставрирана и отворена за туристи от години, отскоро на нея има нови атракции, заради които си заслужава да я посетите отново.
На влизане в крепостта посетителят е посрещнат от две фигури, пресъздаващи в реални размери визията и снаряжението на български воини от Второто българско царство (XII-XIV) век.
Една от новите атракции е лазерно шоу – текст и картини се проектират върху скалния венец над хълма Стратеш. Можете да видите и мултимедийно излъчване върху крепостната стена, атрактивни цветни прожектори върху арката и голям брой динамични ефекти, които изобразяват различни фигури и цветове.