Ето така в България започнахме да украсяваме елхи

Бъдни вечер и Коледа без украсена елха просто не са същите! Може да нямате никаква друга украса, но ако имате коледно дръвче у дома уютът и красотата на най-хубавите зимни празници ще са с вас през целия декември. Коледното дръвче е най-изявеният и най-важен символ за празника и винаги заема централно място във всеки дом. Вълнението около него винаги е най-голямо. От купуването му (независимо дали имате естествено или изкуствено), през украсата, до простото му наблюдаване. Ярки и красиви цветни лампички, изящните играчки всяка от които със сигурност носи със себе си и приятен спомен за купуването ѝ или пък някаква много интересна история за щастливи детски спомени на родителите ви или пък на баба или на прадядо. Знаете ли обаче, че традицията по украсяването на елха няма нищо общо с Коледа, тъй като по времето, когато биват украсявани първите дръвчета, християнство не е имало. Обичаят всъщност идва от Древен Египет! Винаги когато настъпвал денят на зимното слънцестоене, древните египтяни отсичали иглолистни дръвчета и ги отнасяли в домовете си и в храмовете. Украсявали ги като форма на отбелязване, отпразнуване на живота, мира, богатството.

Този обичай е изминал дълъг път, за да стигне до нас, докато украсяването на елха както го правим днес е дошло с кралица Виктория, вторият най-дълго управляващ монарх в световната история. При това коледната елха в България е дошла още по-късно! И историята всъщност е доста интересна. Всичко започнало след Освобождението през 1878 година! Представяте ли си – от Древен Египет, а при нас чак през 1878! Тогава столицата на Източна Румелия (това ще го учите по история в училище) е била Пловдив и именно там грейва и първото коледно дръвче у нас! Украсено и донесено от генерал-лейтенант Александър Столипин, участник в Освободителната война. В това време обаче все още само избрани хора могли да се насладят на красотата на коледната елха.

Няколко години по-късно, през 1879 година, 22-годишният княз Александър Йозеф фон Батенберг за първи път няма да посрещне Коледа със семейството си. От половин година той е български княз и иска да пренесе традицията от семейството си в новия си палат и новото си българско семейство. Така той нарежда на най-близките си подчинени да поставят коледна елха, която по стара германска традиция украсяват със запалени златни свещи. В подножието ѝ има чинии със сладкиши и подаръци. Всички се събират около нея, а самият Александър влиза в ролята на Дядо Коледа и дава подарък на всеки от приближените си.

Оттук нататък е ясно – Бъдни вечер и Коледа без елха не са така хубави. Ето защо през 1882 година София също се сдобива с украсено дръвче. Княгиня Клементина урежда пищно тържество за учениците от основните училища. Огромна елха с шарени дрънкулки сияе в центъра на бляскаво осветения дворцов салон. Надошлите деца са възхитени. Все пак коледното дърво дълго време си остава екзотика за софиянци. По-неясно е обаче кога дръвчето бива пренесено и във всеки български дом. Смята се, че за това трябва да благодарим на Стефан Стамболов. Той поставя елха у дома и я украсява с гирлянди, стъклени топки и бляскави играчки. След края на приема всеки гост получил правото да отнесе по една играчка за спомен. Така Стамболов дава тон за поевропейчването на българската Коледа. Елхата влиза в градския бит около 20-те години на 20 в. Горските красавици се доставяли обикновено от разсадници и се украсявали в редица институции. Първоначално хората обкичвали дръвчетата с ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени хартиени гирлянди. По-късно по сергиите се появили и вносни комплекти по-скъпи, стъклени играчки.

Снимка: Az-deteto.bg