За 143-годишнината: интересни факти за Априлското въстание, които всеки трябва да знае

„Днешната наша свобода има безброй мъченици – херои, българи, наши братя, които умиха лицето на България и направиха да пригърми името българин по четирите края на света; стъпиха презрително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тиранин. Всичко това те направиха, не че бяха ходили в Париж да си изострят ума, но че бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим и обичаха горещо своето отечество“, пише Захарий Стоянов, летописецът на Априлското въстание.

На 20 април 1876 година избухва едно от най-значимите въстания срещу османското владичество в България, което наричаме Априлско. Въпреки че въстанието е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия. Затова е хубаво всеки един от нас да знае най-важните неща свързани с това удивително историческо събитие в родината ни. Поради тази причина ви приканваме да прочетете няколко интересни факта, сега е идеалният момент да направите това и не се съмняваме, че дори ще ги запомните.

Априлското въстание започва своята организация от град Гюргево, където на 11 ноември 1875 година се създава Гюргевският революционен комитет. В състава му влизат Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и Стефан Стамболов. Няколко месеца по-късно обаче дейците решават да преместят центъра на организацията в Панагюрище, защото обстановката там била по-спокойна, а хората приемали идеята повече присърце. За много кратък период е изготвен и планът за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга – Търновски (с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов).

Подготовката обаче не останала незабелязана от османските власти, които изпратили жандармерийски отделения, за да арестуват „подстрекателите“. Така при опит да бъде заловен Тодор Каблешков хората от Копривщица нападнали и прогонили полицията с оръжие, а мюдюринът (нещо като кмет) бил убит и в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. В отговор на писмото, Панагюрище въстава още същия ден след обяд. Властта там преминала в ръцете на военен съвет или Българско привременно правителство, начело с Павел Бобеков. На 22 април тържествено освещава знамето на въстанието, изработено от учителката Райна Попгеоргиева.

Първоначално османското население било смутено, но всички мюсюлмани били призовани на война срещу българите и многохилядни орди от башибозук плъзнали към въстаналите селища. Първа паднала Стрелча, след нея и Клисура, а на 30 април в ръцете на турците било и Панагюрище. Опитът на Бенковски да защити столицата бил неуспешен. Безпримерен героизъм показали въстаниците от Брацигово, Перущица, Пещера, Батак.

Априлското въстание продължава около 1 месец с относително голяма интензивност. То обхваща много райони на страната и в него участват близо 10 хиляди въоръжени бойци. Това въстание е потушено с голяма жестокост. Въпреки това то е връхна точка в българското национално-революционно движение. То може да бъде характеризирано като общонародно, тъй като в него вземат участие всички социални групи в българското общество. Априлското въстание дава огромен стимул на цялото българско общество, че е време за радикални действия за освобождение.