5 от най-важните и велики моменти в българската история, които трябва да знаем

Историята на България е богата и много, много дълга. Изпълнена с всякакви събития, възходи и падения. Тя определено не може да бъде научена само в училище или само с прочитането на един урок, един учебник, една книга. Историята на родината ни е градена с векове, при това много световни историци смятат, че България е и най-старата страна в Европа! Ясно е, че освен ако не искаме да станем най-великите и умни учени историци в света няма как да запомним всяка дата, всяка година и всяко събитие. Но има и такива неща случили се в далечното или не чак толкова далечно минало, които всеки от нас трябва да знае. Да помни, за да предава напред и да може да се гордее с хората около които живее, да се гордее със себе си и страната си. В този материал сме извадили за вас пет момента от родната история, които според нас са най-бележити със своето величие, които светят като фар от миналото и служат за пример на бъдещите поколения.

Създаването на България

Естествено щом говорим за страната ни няма как да не започнем с нейното създаване. Всеки трябва да знае кога и как се е случило това. Не е нужно да можете да разкажете цял роман по въпроса, но все пак прочетете и запомнете следното: Създаването на българската държава на Балканския полуостров е едно от най-забележителните политически събития в Европа през VІІ век, след Великото преселение на народите. През 680 г. император Константин ІV Погонат (Брадати) (668-685) предприема поход срещу българите по суша и по море. Огромната византийска армия се струпва в Онгъла и по р. Дунав. Битката завършва с грандиозна победа на прабългарите, след което те преминават през Дунав и завладяват земите до Стара планина, подчиняват местните славянски племена и сключват съюзен договор с техните князе за общи действия и отбрана на завоюваната територия. В резултат на това споразумение през есента на 680 година хан Аспарух изгражда един военно-политически съюз с мизийските славяни, насочен срещу Византия, Авария и Хазария и с този акт фактически се създава новата българска държава.

Златния век на Симеон Велики

При управлението на Симеон границите на България достигат до три морета – Бяло, Адриатическо и Черно, а съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол. Обособената малко по-рано Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските глаголически и кирилски преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят. Самата кирилица е създадена в Преславската книжовна школа през 90-те години на IX век. По време на своето управление Симеон заменя първоначалната си титла „княз“ с „цар“. Симеон Велики постига и забележителни военни успехи, като безспорно най-значимата от тях е победата при битката край река Ахелой през 917 година, която е и едно от най-големите сражения в средновековната история на Европа.

Написването на История Славянобългарская

Историята е написана в периода 1760–1762 г. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765). Творбата на светогорския монах Паисий с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на робството българите загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, но не са знаели за миналото си.

Освобождението на България

Освобождението на България е фактическото възстановяване на българската държавност след петстотингодишно османско иго, в резултат от Руско-турската война (1877 – 1878). Основите на българската независимост са положени със Санстефанския мирен договор. На 12 /24 април (нов стил) 1877 г. в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който е обявена война от Русия на Османската империя. Бойните действия освен на Балканите се водят и в Кавказ. Посредством действия за заблуда на противника, руската армия създава усещане у османското главно командване, че основните руски сили ще бъдат стоварени в Добруджа. На 15 юни (27 юни), руски части, командвани от генерал-майор Михаил Драгомиров, извършват десант на река Дунав при Зимнич – Свищов. Възстановяването на България е потвърдено с Берлинския договор, като юридически чак до 1908 година Княжество България е трибутарно, макар на практика да е независимо от Високата порта. Новосъздаденото Княжество България е самоуправляващо се, но зависимо от Османската империя.

Обявяване на българската независимост

Независимостта на България е провъзгласена с манифест на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. Княз Фердинанд I приема титлата Цар на българите. На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.