„Скъпо дете, надявам се твоят живот да е по-различен от моя“ – едно писмо, което всяка майка би искала детето ѝ да прочете

Знаете ли, понякога е доста трудно да кажеш това, което наистина искаш. Понякога е много трудно на един родител да обясни защо точно не може да ти купи играчката или смартфона, който искаш и е още по-трудно да ти каже някои истини за живота. Защото мама и татко искат децата им да са щастливи и да виждат само хубавото. Затова сега с вас споделяме писмото на една майка, като сме сигурни, че и вашата би искала да ви каже точно това и ще се радва да го прочетете!

„На детето ми: чаках те. Още откакто бях малко момиченце, което се суетеше около куклата си, още оттогава практикувам да бъда твоя майка. Мечтаех да ти чета истории преди лягане и да те разсмивам. Твоите очи и топла усмивка, безброй пъти съм си ги представяла в съзнанието си.

Надявах се на специалната връзка, която ще ни свърже непоклатимо. Надявах се, че ще намирам перфектния баланс между родител и приятел. Искам да бъда тази, която знае твоите тайни, и мечтите ти, и страховете ти. Притеснявам се за грубите времена, когато ще научиш, че не всеки е твой приятел, а някои хора са излишно жестоки. Искам да те защитя от злото в света, но и да те подготвя за него. Надявам се, че мога да бъда майката, която те учи на доброта, търпение и прошка. Но най-вече се надявам да не приличаш толкова на мен.

Не искам да се мъчиш да намериш себе си, както аз. Искам да си уверен в това кой си, и в любовта и подкрепата, които имаш от семейството си. Надявам се никога да не почувстваш тъга от това, че си различен, а по-скоро да прегърнеш различието си, знаейки, че нашите различия са това, което ни прави красиви и ни позволява да растем. Не позволявай на преживяванията ти да те направят студен към хората, както направиха с мен. Използвай ги, за да придобиеш прозрение и съпричастност; в резултат на това ще се научиш на състрадание.

Надявам се езикът ти да не е необратимо остър, когато си ядосан. Моля, не позволявай на емоциите ти да надмогват способността ти да останеш добър. Искам да бъдеш силен и да си сигурен в това, което знаеш, че е правилно. Ако трябва да се отклониш от тълпата, за да останеш верен на ценностите си, надявам се да си достатъчно смел да го направиш. Надявам се сърцето ти да е отворено и да си в състояние да се доверяваш. Моля, не позволявай на несигурностите да пречат на пътя ти, както пречеха на мен.

Не се вкопчвай в удобствата на това, което знаеш. Бъди смел и любопитен за света. Приеми провала като необходимост за растежа. Не се страхувай от това; той ще те научи на най-великите уроци от всички. Знам, че ще намериш своя път, както аз намерих моя. Иска ми се да е възможно никога да не изпитваш болка или скръб, но понякога се налага. Те ще те направят по-силен и добър ако го позволиш.

Ще се спънеш и ще паднеш и без съмнение ще се обезсърчиш. Но ще се изправиш отново и ще направиш още една крачка, защото си силен. Твоят път е само напред. Не мога да го извървя вместо теб и не искам. Моля се да не правиш грешките, които съм правила аз, но независимо от твоето пътуване, ще те подкрепя на всяка стъпка по пътя, защото...

Ти си красив. Ти си удивителен. Перфектен си.“

* * *
Моята майка е най-добрата