Приключение в Африка

Един ден отидох в зоопарка. Там имаше най-различни животни в клетки. Най-много ме впечатли един голям слон. Той ме погледна с големите си очи и ми каза:
– Ко каш а деш ъв ка ри и те.
Аз веднага разбрах, че иска да ми каже ”Ако искаш да отидеш в Африка, затвори си очите”. Не се замислих и си ги затворих. Тогава започнах да се издигам нагоре, също като птиците, а след това се спуснах надолу. Изведнъж паднах на непозната земя. Навсякъде подскачаха маймуни. Беше пълно с палми. Една малка маймунка дойде при мен, хвана ръката ми и каза.
– За ес вам Чи-чи.
Аз се сетих, че това означава “Аз се казвам Чи-чи" и отговорих на животински език:
– Но им ей.
Което означава “Приятно ми е.”
Чи-чи ме попита откъде знам техния език. Аз й отговорих, че моят папагал Коко ме е научил. Тя каза на другите маймуни, че няма да им направя нищо лошо. Те ми донесоха много банани и вкусен сок от кокосови орехи. Ядохме и пихме до насита, а после добрите маймуни ме заведоха в скривалището си. Там беше чисто и приятно. Запознаха ме с техния вожд. Отначало ме беше страх от тази огромна горила, но после свикнах с него. В тази страна беше чудно! Имаше много различни животни. Маймуните се страхуваха от пантерите, пумите, леопардите и лъвовете. Но с другите животни бяха добри приятели. Много ми харесваше в тази страна, но ми беше мъчно за семейството ми и за Коко.

Така минаваха дните и аз ставах все по-тъжна. Един ден маймуните ме попитаха защо съм тъжна. Казах им, че тук много ми харесва, но вече искам да се върна у дома. Тогава маймуните ме поведоха към джунглата. Навлизахме все по-навътре. Когато стигнахме в най-гъстата гора, спряхме и една голяма маймуна ми обясни, че аз съм първият човек, който стъпва там. Аз обаче изобщо не я слушах, защото се взирах в едно чудно хубаво цвете. То беше с цветовете на дъгата и светеше като слънцето. Аз се втурнах към него, откъснах го и ароматът му ме обгърна.

Изведнъж се озовах при слона. Той ме погледна с големите си очи, усмихна се и ме попита:
– Хареса ли ти пътешествието?
– Да, благодаря ти много, приятелю! – отговорих аз.
– Някой ден пак ще се видим, но сега бързам да се прибера у дома.