Чудните мостове – чудото в Родопите

Когато ги видите за първи път няма как да не възклицавате с неща като „ехаа“ и „леле“ или пък просто да останете безмълвни пред великолепието им. Преди милиони години сред вековните борове тук е била скрита пещера. След време обаче, може би след силно земетресение, пещерата се срутва и така се образуват Чудните мостове. Друга история или по-скоро легенда пък замесва змей. Овчари дълго имали проблем с опасното чудовище, което изяждало целите им стада. Те обаче били хитри и направили така че да го убият, като от това се образувала и пещерата. Каквото и точно да се е случило обаче едно е ясно: Чудните мостове напълно са заслужили името си.

Те всъщност са скален феномен, известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи, на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк (2091 м). Големият мост е широк около 15 м в по-широките части и дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 м и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката – непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а височината на арката е 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на р. Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км.

Мраморният блок, който го изгражда е дебел от 10 до 15 м. В стените му зеят две, свързани една с друга пещери, и множество карстови кухини (каверни), в които намират убежище много птици и прилепи. На около 200 м по-надолу е Вторият мост. Той е по-малък и с дължината си от 60 м прилича на дълъг тунел. Общата му височина е 50 м, а само арката е 30 м. Близо пред Втория мост е входът на Ледената пещера, в която до късно лято се задържа лед. Скалистите урви на мостовете са обрасли със здравец и безсмъртниче. Непосредствено до тях се намира туристическа хижа Чудните мостове, където човек може да отдъхне, наслаждавайки се на гледката.

Има и трети, който е доста по-малък, но той почти не е проучен, а точно под него се вливат водите на река Дълбок дол и извират три километра по-надолу. Местността е богата и на интересни и удивителни пещери, но повечето от тях не са пригодени за туристически посещения. През 1961 година мостовете са провъзгласени за природна забележителност и са част от Стоте национални туристически обекта.

Източник на информацията: rodopite.smolyandnes.com, снимки: wheninbulgaria.wordpress.com