Професията метеоролог е по-трудна, отколкото си представяме

Представете си следното: поглеждате часовника и установявате, че ви остават само още 10 минути и ако не тръгнете сега – край, ще закъснеете за училище, киното или уговорената среща с приятели. На всеки се случва това и то неведнъж. Затова се разбързвате, грабвате нещата си и точно да излезете родителите ви спират и ви казват да си вземете и чадър. Вие обаче вече сте погледнали през прозореца и се чудите защо изобщо трябва да носите и чадър, той само ще ви пречи, още повече, че изобщо няма изгледи да вали. Накрая вие все пак взимате чадъра и само след няколко часа сте благодарни на родителите си, защото изведнъж времето се разваля, става тъмно и капките дъжд не чакат, а започват да падат от небето. Но могат ли родителите ви да виждат в бъдещето? Имат ли те кристална топка? Едва ли! Те вероятно просто проверяват прогнозата за времето!

Прогнозите за времето, както сами сте разбрали вече, са много полезни и ни помагат да се подготвим за бъдещето или поне относително, независимо дали става дума за няколко часа напред или за края на седмицата. Те не само, че ни предупреждават за потенциално опасно време, но и ни дават представа какво да очакваме по отношение на температурите, как да се облечем, дали ще вали и т. н. Хората, които изучават, проучват и успяват да ни дадат такава представа за времето навън са метеоролозите. Виждали ли сте някога как прогноза за времето гласи, че на другия ден ще вали много сняг? Може би при тези думи сте се развълнували и сте виждали съвсем ясно как на другия ден ще се пързаляте с шейна и ще правите огромни снежни човеци. Да, обаче ставайки на другата сутрин виждате ясно небе без нито една падаща от него снежинка и се чудите какво става. Как така тези метеоролози един път успяват да познаят, че ще вали, а след това да сгрешат. Как правят тези прогнози за времето?

Първо прогнозирането на времето не е никак лесно и никога не може да бъде точно, като математиката например. Голяма част от прогнозата за времето се основава просто на предположения, тъй като има голямо разнообразие от фактори, които влияят на времето. За щастие модерните технологии правят прогнозите все по-точни. Но за съжаление не по-малко трудни. Метеоролозите използват сложни математически уравнения, за да предскажат времето. Този метод е известен сред тях под името числено прогнозиране. Численото прогнозиране изисква мощни суперкомпютри и тонове наблюдения на различни данни от суша, море и въздух, които идват от метеорологичните станции по целия свят. В тези станции също не е лесно да се работи, за да се получат тези данни хората там всеки ден използват какви ли не чудати инструменти като барометри, които измерват налягането на въздуха, анемометри, които измерват скоростта на вятъра, доплерови радари, които служат за наблюдение на движението на атмосферните фронтове и психрометри за измерване на относителната влажност на въздуха. Освен това, за да се съберат данни и от моретата и горните слоеве на атмосферата, подобни инструменти се закачат и на кораби, самолети и дори шамандури по средата на океана и е работа на метеоролозите да събират данните и от тях.

Накрая си представете само колко неща имат да разгледат тези хора, за да предвидят дали ще вали или не, колко силен ще е вятърът и каква ще е температурата утре.

Освен това синоптиците носят отговорност да предупреждават не само нас и ако случайно не познаят и ни навали малко дъждец и ние си помислим: Ах, как пък не познаха тези!“ – то това е лесната част. Те трябва още по-точно да предупреждават летищата, пристанищата и всички други подобни, защото ако при тях се случи нещо: появи се буря, има големи вълни, то те няма просто да се намокрят... Така че професията метеоролог хич не е това, което доста хора си представят: просто излизаш по телевизията или радиото и за пет минути съобщаваш какво се очаква да бъде времето. Синоптиците, освен всичко друго носят и голяма отговорност за това, което ще кажат!