Как пощенските гълъби знаят накъде отиват и как да се върнат?

Как предпочитате да комуникирате с приятелите си, когато са далеч от вас? Може би им се обаждате по телефона или пък направо им пишете чат съобщение със забавни картинки, стикери и емотикони, а защо не и имейл, СМС – има хиляди начини да се свържете с човек и да го попитате как е и как върви животът или нещо друго и той ще може да ви отговори моментално, стига да е прочел съобщението. В далечното минало обаче не е имало такива технологии и хората са си разменяли писма по много по-различни начини, като например с гълъби. Представете си – пишете кратка бележка, закачате я за крачето на гълъба и го пращате. След това чакате докато получите отговор. Звучи малко като от магьосническия свят на Хари Потър, нали? Където помните, че совите разнасяха писма от родителите и вестници. Е, тази „птича“ поща не съществува само във вълшебния свят на книгите. Само че в реалността има гълъби!

Трябва да знаете, че тези пощенски гълъби са малко по-специални и не са съвсем обикновени. Не можете ей сега да хванете някой гълъб отвън и да предадете съобщение. Колкото и готино да звучи, не става. Тези гълъби са специална порода и освен, че са обучени, имат и вроден инстинкт да намират пътя си до вкъщи от дълги разстояния. Отглеждани са внимателно, с много търпение и любов, за да им харесва да се връщат вкъщи.

За разлика от совите в „Хогуортс“, на истинските гълъби не можеш да им кажеш име или адрес и те да отидат дотам. Те могат да запомнят само 2-3 места до които да отидат и да се върнат, затова за всеки такива 2-3 места има по два гълъба. Те обаче са доста по-бързи от совите на Хари. Могат да преминат разстояние от 1 770 километра с около 80 километра в час. Бихме казали, че са достойни дори за състезание от Формула 1, като се има предвид, че са гълъби. Точно тази им способност ги е направила ценни пратеници, които могат да предават важни съобщения още по времето на древните египтяни. Домашните гълъби са били използвани и широко в Първата и Втората световни войни, като някои от тях дори са получили медали, хубав дом, храна и заслужена почивка за навременното предаване на важните военни съобщения.

И все пак как успяват те да намерят пътя си обратно при такова огромно разстояние? Можете ли вие да си представите някой да ви остави на 1 770 километра от вкъщи и да ви каже: „Хайде сега се върни!“. Можете и да го направите, но най-вероятно ще ви трябва и карта, смартфон или GPS. А как успяват гълъбите при положение, че не могат да ползват такива екстри? Въпреки многото научни изследвания, все още никой не е съвсем наясно с отговора на този въпрос. Има няколко теории.

Някои учени смятат, че гълъбите имат естествени „компас“ и „карта“ – първото им помага да летят в правилната посока, а второто да се ориентират за правилното място. Просто им е вродено. За посоката те се ориентират по слънцето. Подобно на много други птици, преценяват посоката по ъгъла на слънчевите лъчи. Но „картата“ и досега си остава мистерия. Други изследователи пък вярват, че пощенските гълъби усещат магнитните полета на планетата Земя и се ориентират по тях. Най-новите изследвания пък показват, че тези пернати куриери разчитат на ниската честота на инфразвука и така намират пътя към дома. Тези нискочестотни звуци са недоловими за човешкото ухо, но ги има почти навсякъде. Чуват се дори от океаните и моретата. Така гълъбите може би слушат тези звуци и докато усетят звуците от дома кацат там. Разбира се, също така изследователите отбелязват, че гълъбите със сигурност се ръководят и от познати сгради или други места, които са виждали около вкъщи, точно както и ние хората.