Приключението на кученцето Ди-Ди в сладката страна

Здравейте. Аз съм кученцето Ди-Ди, с пауза по средата на името, но вие можете да ми казвате Диди без паузата. Сега ще ви разкажа за едно мое много интересно приключение. Започвам...

Влязох в къщичката си и се озовах в една страна, където тревата беше захарна, облаците бяха от захарен памук, дърветата бяха като сладоледи, планините като шоколадови скалички, а къщите като кексчета. Реших да си хапна от захарната трева. Ммм... колко вкусно беше!
След това се поразходих и забелязах, че хората тук са много мълчаливи и са направени от плодове и зеленчуци. Всеки беше различен – точно както хората на Земята. Всъщност не бях сигурен дали все още съм на планетата Земя и това дали съществува такава страна на Земята. Реших да отида да поплувам в реката „Млечен шейк“, защото бонбончето Слънце беше много силно. Там срещнах едно крокодилче, което беше направено от краставица. То се представи. Казваше се Ви-Ви с пауза на името като мен, но то предпочиташе да го наричат без паузата – Виви.
Виви ме заведе в къщичката си. Там беше направо разкош. Имаше машина за захарни парички и милион машини за сладолед и шейк. Столовете бяха от здрав шоколад, а масата беше от захаросани череши. На столчетата имаше и възглавнички от незалепващ захарен памук, а покривката за маса беше от плетени захарни пръчици. Хапнахме си и излязохме на разходка на захарния „Шейк“ бряг.
Там имаше и палмови дървета. Стеблата бяха от шоколадови пурички, а листата бяха като бонбони и бяха захаросани. Всички там бяха боси.

Видях една катеричка – започнах да я гоня, а тя не бягаше, стоеше си на едно място и не помръдваше. Но защо? Крокодилчето Виви ми обясни, че това е статуя на Света Захарна. Тя измислила идеята за тази захарна страна. Учудих се – катериците не са умни, но изглежда тази е била умна, за да измисли толкова вкусна страна.

Изведнъж чух едно детско гласче:
– Диди! Събуди се!
Аз отворих очи и отново си бях у дома в стаята на Габи – моята стопанка.

Вижте още:
Пътешествието на бонбонката
Кучето Мак