Приключенията на трите Еви – III глава – Поляната на феите

Продължава от Приключенията на трите Еви – II глава – Светлинките

Дата (в историята): 04.06.2011 г. (късно вечерта)

– Виж, Йони, това наистина са... феи! – прошепна Вики.
– Невъзможно! – отвърна Йони.
– Феите не съществуват! – в този миг феите изчезнаха.
– Тогава какви бяха тези същества, които току-що видяхме? – попита Вики.
– Ами, може би слънцето ни е напекло много силно днес и халюцинираме! – предложи Йони.
– Едва ли е това. Тук просто става нещо... нещо... – Вики не можа да каже тази дума.
Изглеждаше твърде налудничаво.
– Необикновено? Магическо? – Ема затърси правилната дума.
– Именно! Може би ни е трудно да го повярваме, но както изглежда, феите са реалност! – каза Вики.
– И аз мисля така! – добави Ема.
– Мисля, че сте прави... – каза и Йони.
И в този момент стана ново чудо – трите феи се появиха!
– Забелязвате ли какво става, момичета? Когато някоя от нас каже, че не вярва във феи, те изчезват, а когато и трите кажем, че вярваме, се появяват! Това е още едно необикновено нещо! – възкликна Ема.

Изведнъж феите започнаха да кръжат около момичетата и да правят знаци, сякаш се опитват да кажат нещо.
– Може би искат да ги последваме! – предположи Вики.
Феите закимаха енергично.
– Сега? Но сега е вечер и е толкова тъмно! Как ще се приберем обратно? – попита Йони.
– Няма да е трудно! Виж само как светят – може да ги използваме, за да ни осветяват пътя! – предложи Ема.

И така, трите феи и трите момичета тръгнаха. Не си мислете, че Ема, Йони и Вики не ги беше страх. Напротив! Бяха много уплашени, но и любопитни къде ще ги заведат феите. Все пак не всеки ден се случват чудеса!
Феите заведоха момичетата до една река. Крилатите създания прелетяха над нея, но момичетата не можеха, затова минаха по камъните. Навлязоха в гората. Стигнаха до една поляна. Феите направиха знак на Ема, Йони и Вики да седнат. Първите две минути не се случи нищо. Изведнъж, сякаш от нищото (или по-скоро от тревите и цветята), се появиха малки феи, които блещукаха като хиляди фенерчета. Те затанцуваха в кръг около момичетата. Точно в тази нощ беше пълнолуние и гледката изглеждаше вълшебна. А и в действителност си беше такава. Нито едно от трите момичета не каза нищо – този момент беше специален и те не искаха да го развалят. По едно време, феята, която светеше най-ярко, пусна на тревата една бележка. Там пишеше със сребристи букви: „Бъдете тук утре по същото време. Поздрави, феите“.
– Трябва ли да отидем? – усъмни се Вики.
– Разбира се! – отвърнаха в един глас Ема и Йони.
После трите мълчаливо поеха към къщи. Една от феите ги изпрати, а после им помаха за „довиждане“ и се изгуби в нощта.

Прочетете още:
Приключенията на трите Еви – IV глава – Фейски транспорт
Приключенията на трите Еви – I глава – Новата къща