Приказната Нова Зеландия
Нова Зеландия е едно от многото прекрасни кътчета по нашата планета Земята. С прекрасната си природа, спиращи дъха гледки и интересна история, красивата страна е вдъхновила многобройни пътешественици да напишат красиви думи за нея и още много хора, които да я посетят и да се насладят на пейзажа или пък да вдигнат адреналина с бънджи скокове, скално катерене, полети с балон и всякакви други дейности на открито. Нека сега и ние направим една кратка разходка из тази красива островна страна.
Най-важното и необходимо условие за една идеална разходка е първо да знаем къде точно отиваме. Затова ще започнем с думите, че Нова Зеландия е отдалечена планинска група от острови в югозападната част на Тихия океан. Двата основни острова на страната, наречени Северен и Южен, се разделят от протока Кук. Той е кръстен на британския мореплавател Джеймс Кук, който пръв преминава през него през 1770 година и го проучва. Най-близкият съсед на Нова Зеландия е Австралия. Разстоянието между тях е 1 600 километра. Тези острови са се образували преди около 23 милиона години, когато земята, в резултат на силни вулканични сили, била разделена на две и от тези две парчета се оформили островите. Дори в момента на територията на красивата страна има повече от 50 вулкана, някои от които са активни. Те в комбинация с острите снежни върхове, скалисти брегове и зелени пасища създават този страхотен пейзаж на Нова Зеландия, от който всеки посетител остава очарован.
Южният остров е дом и на най-високият връх в страната – Кук (наричан още и Аораки). Той се издига на внушителните 3 745 метра.
Въпреки че е сравнително млада държава, Нова Зеландия има обширна история, отразяваща наследството както на маорите (коренните жители), така и на първите заселили се европейци. Културните паметници на маорите, някои от които датират от повече от 1000 години, силно контрастират на колониалните сгради. Историята на Нова Зеландия започва с полинезийците, които са първите, които откриват и заселват островите.
През 1642 г., първият от европейските изследователи, Абел Тасман от Холандия, достига до Нова Зеландия. След като скицира частично бреговата линия, Тасман напуска Нова Зеландия, без да има възможността да стъпи на брега. Над сто години изминават преди пристигането на следващите европейци — през 1769 г. Джеймс Кук, британският изследовател, за когото вече споменахме, и Жан Франсоа, командир на френски търговски кораб, пристигат едновременно в Нова Зеландия. От края на 1790 г. нататък китоловци, търговци и мисионери пристигат и се заселват по крайбрежието. Слага се началото на междуплеменни войни. Слуховете за френски планове за колонизация на Южния остров ускоряват действията на британците за присъединяване и последваща колонизация на Нова Зеландия. Маорите, местното население на островите, подписват договор с британците на 6 февруари 1840 г., известен като договора Уайтанги. Последващото вливане на европейски колонисти довежда до бурния период на Новозеландските войни, които продължават от 1843 до 1872 г. и завършват с разгром на местното население. През 1901 г., Нова Зеландия гласува против присъединяването към Австралийския съюз, а вместо това, през 1907 г. решава да промени статуса си от колония на доминион, запазвайки връзките си с метрополията, на чиято страна участва и в двете световни войни. В първоначалните етапи на Първата световна война, новозеландските войски завземат Западно Самоа от Германия, и островите остават под опеката на Нова Зеландия до обявяването си на независимост през 1962 г.
Нова Зеландия днес е независима държава в рамките на Общността на нациите. Макар че по конституция държавен глава е английската кралица, тя не играе активна роля в управлението ѝ.
Както вече казахме природата на Нова Зеландия е наистина уникална. Учените смятат, че заслуга затова има местоположението на страната. В тази страна има видове растения и животни, които не могат да бъдат видени на никое друго място. Повечето животни от Нова Зеландия са птици. Ще си кажете, нищо необичайно, но няма да сте прави. Освен, че тези птици ги няма никъде другаде – повечето от тях са загубили способността си да летят, за да се приспособят към условията на живот на тази страна. Такива птици са киви, папагалът нестор, какапо и други. Тук допреди 500 години са живели и огромните птици моа. Същите достигали до 3,5 m. Малко след това от тук изчезва и забележителния Орел на Хааст с размери на крилата до 3 метра и тегло до 15 kg.
Сред влечугите е интересно да се отбележи, че единствено тук се среща единственият представител на древния разред Sphenodоntida – Туатара. В Нова Зеландия няма змии, а от паяците единствен отровен вид е Latrodectus katipo (катипо).
Пресноводните водоеми са обитавани от 29 вида риба като 8 от тях са застрашени от изчезване. В моретата и Тихи океан в близост до островите се срещат до 3000 вида риба и други морски обитатели.
До преди около 1000 години, преди да се заселят хората, исторически островите не са обитавани от бозайници с изключение на два вида прилепи и водни бозайници, обитаващи крайбрежните води - китове, морски лъвове и морски котки. Заедно с хората тук идват и съпътстващи бозайници като полинезийски плъх и кучето. С появата на първите европейски заселници тук идват и свине, говеда, мишки и котки. С развитието на европейските селища се появяват и нови привнесени животински видове.
Появата на някои от чуждите за островите видове се отразява крайно негативно върху местната флора и фауна. Такива вредни животни са плъховете, котките, невестулките, зайците, хермелините, опосумите и други. Единствените насекомоядни бозайници тук са отново привнесените европейски таралежи, които чудесно са се адаптирали към местните условия. Тук тези животни нямат естествени врагове и благодарение на това популацията им значително нараства като достига заплашителни размери за хората, селското стопанство и най-вече върху местните видове. В последните години на няколко съседни по-малки острови привнесените бозайници са унищожени като по този начин островите придобиват първоначалния си видов състав от местни животни.
Растителният свят на Нова Зеландия наброява около 2000 вида. Горите се разделят на два основни типа – смесени субтропични и вечнозелени. В горите доминират хвойновите растения.
Освен с природата си, тази страна впечатлява и с богатата си и разнообразна култура. В нея има елементи на европейски, полинезийски и азиатски културни традиции, внесени от заселилите се тук жители от цял свят. Културата и традициите на коренното население са изключително богати и разнообразни. Те включват в себе си както традиционни, така и съвременни изкуства. Традиционните изкуства като гравиране, тъкане, риторика, татуиране се практикуват в цялата страна. Следвайки стъпките на своите предшественици, тези хора пресъздават техниките, използвани преди хиляда години, като същевременно добавят и нови такива.
Днес културните традиции на маорите включват още архитектура, симфонична и съвременна музика, театър и кино, изящни изкуства и литература. Всичко това в Нова Зеландия се развива постепенно и поддържа ниво от най-високи стандарти.
Ръгбито и крикета са едни от най-практикуваните и любими спортове на новозеландците.
Туризмът е основния поминък в Нова Зеландия и нищо чудно – тази страна е посещавана от близо милион туристи на година. Основната храна в тази страна са агнешкото месо, маслото и плодът киви, а основната напитка е виното.
Бързи факти за Нова Зеландия:
Площ: 268 680 км²
Столица: Уелингтън
Най-голям град: Окланд
Официален език: английски, маорски
Население: 366 792
Управление: парламентарна демокрация
Кралица: Елизабет II
Министър-председател: Джон Кей
Снимки: database-statistics.com
