География

Начало | География | Хималаите – най-голямата планинска верига в света

Хималаите – най-голямата планинска верига в света

Аз детето | 2020-02-21

Днес Хималаите учудват всеки със своята величественост, един посетил ги човек ги запомня завинаги. Запомня момента когато ги е погледнал и е изгубил дъха си пред тяхната величественост. Най-характерното за Хималаите са шеметните височини, снежните шапки на заострените върхове, долинните ледници с огромни размери, силно преобразуван от ерозията релеф, живописни и дълбоки речни проломи, сложна геоложка структура и богата алпийска растителност. Погледнати откъм юг, Хималаите наподобяват добре изразена дъга във формата на полумесец, с основна ос далеко над снежната граница, във висините. Хималаите, където се намират 96 от 109-те най-високи върхове в света, над 7300 метра, са без съмнение най-голямата планинска верига на Земята. И въпреки че в Южна Америка Андите образуват по-дълга (около 7500 километра) планинска верига, те не са толкова високи. Но фактите и цифрите – това е едно, а съвсем друго води до страхопочитание от Хималаите. Въпреки че най-високият връх на планетата е по-известен в целия свят под името връх Еверест, непалското му име Джомолунгма – „Богинята майка на снеговете“ – създава представа, която може да се прилага за целите Хималаи.

Хималаите са признати за най-високата планинска система в света. Те отделят полуостров Индостан от останалата част от Азия. Образувани са от сблъсъка на Индоавстралийската литосферна плоча с Евроазиатската литосферна плоча. Всеки, тръгнал да изкачва връх Еверест или коя да е друга част от планината трябва да се подготви да пробива пътя си през дълбок до кръста сняг (което крие и опасност от лавини). На 8 750 m малък купол от сняг и лед бележи Южния връх. Хималаите са разположени на територията на Бутан, Индия, Китай, Непал и Пакистан. От тях извират 3 от най-големите реки на планетата – Ганг, Инд и Яндзъ. Образуването им продължава и днес. Хималаите са младонагъната планина, формирана само преди десетки милиони години.

Хималаите са сред най-младите планински вериги на Земята и се състоят главно от издигнати седиментни и метаморфни скали. Според съвременната теория за тектоника на плочите тяхното образуване е резултат от континентална колизия по конвергентната граница между Индийската и Евразийската плоча. И в наши дни Индийската плоча продължава да се придвижва хоризонтално с около 67 mm годишно, приплъзвайки се под Тибетското плато, което от своя страна го издига нагоре. Около 20 mm годишно от индийско-азиатската конвергенция са за сметка на навличането по южния фронт на Хималаите. То води до издигане на Хималаите с около 50 mm годишно и прави планината особено геологически активна. Движението на Индийската плоча на север прави региона и сеизмично активен.

В Хималаите са разположени около 15 хиляди ледника, които съдържат приблизително 12 хиляди кубични километра вода. Дългият 70 km ледник Сиачен, разположен на границата между Индия и Пакистан, е вторият по дължина ледник в света извън полярните области. Някои други известни ледници са Ганготри и Ямунотри в Утаракханд, Нубра, Биафо и Балторо в Каракорум, Зему в Сиким и Кхумбу в Непал.
По-високите части на Хималаите са целогодишно покрити със сняг, въпреки близостта си до тропиците. Те дават началото на няколко големи реки, които се обединяват в две основни речни системи.
Повечето от останалите хималайски реки са част от басейна на Ганг-Брахмапутра. Неговите две основни реки са Ганг и Брахмапутра. Докато Ганг тече в равнините на юг от Хималаите, Брахмапутра извира в Тибет, тече на изток, след което завива, пресича Хималаите, отново променя посоката си на запад през Асам и се влива в Бенгалския залив, образувайки обща делта с Ганг.
Най-източните части на Хималаите се отводняват от басейна на река Иравади, която извира от източната част на Тибет и тече на юг през Мианмар до Андаманско море. Реките Салуин, Меконг, Яндзъ и Хуанхъ извират от Тибетското плато и Хималаите не попадат във водосборните им басейни, макар че някои геолози ги обединяват в една група с хималайските реки под името „околохималайски реки“.
В Хималаите са разположени и стотици езера, като повечето са с надморска височина под 5000 m, а като цяло размерът им намалява с височината. Най-голямо е езерото Пангонг Цо, разположено на границата между Индия и Китай, което има площ около 700 квадратни километра. Други известни езера са Гуродонгмар и Цонгмо в Сиким и Тиличо в Непал.

Знаете ли, че...

Хималаите са се формирали преди около 70 милиона години вследствие на сблъсък между Индия и Азия, посредством Индоавстралийската и Евроазиатската тектонска плоча.
75% от площта на Непал е заета от Хималаите.
Въпреки че Хималаите са най-високата планинска верига в света, те също са и най-младата.
Делът на Хималаите, който се намира в Непал, има над 250 красиви върха, които са над 6000 метра височина.
31 от върховете на Хималаите надхвърлят 7600 метра височина.
Девет от петнадесетте най-високи върха в света се намират в Хималаите.
Връх Еверест (8848 м), най-високият връх в света, също се намира в непалската част на Хималаите. Едмунд Хилъри и Тензинг Норгей са първите хора, които изкачват върха през 1953 г.
Хималаите се простират и в Китай, Индия, Бутан, Афганистан и Пакистан.
Реките на Хималаите са по-стари от върховете на планината.
Според индийската митология, бог Шива живее в Хималаите.
Изкачването до връх Еверест отнема около 40 дни. Толкова са нужни на човешкото тяло да се приспособи към голямата разлика в надморската височина.
Връх Еверест е кръстен на Джордж Еверест, пенсиониран генерал, който никога дори не е виждал върха. Негов ученик, който пръв измерва върха като най-висок, решава да го кръсти на своя ментор.
Ветровете на върха достигат до 250 км/ч.