Чудото на Коледния остров не е Дядо Коледа, а малките червени раци

Навярно не сте чували за Коледния остров, защото той няма огромната популярност на Великденския, а много от хората решават да го посещават само по Коледа, най-вероятно заради името му. Да, тогава също е хубаво там, защото на тази скала насред Индийския океан с площ от 135 кв. км с необичайна фауна и флора ще е сред мечтаните ви дестинации по Коледа. Това пътуване не е по джоба на всеки, предвид високите пътни такси. Но пък иначе, има ли човек повече свободно време, спокойно може да прекара тук и месец. Или поне да си го пожелае. Но все пак, Коледа не е най-подходящото време, особено ако искате да видите най-чудния феномен в света на животните. Сигурно не сте чували и това, но всяка година, точно в един определен ден от месеца милиони червени раци излизат на Коледния остров по време на миграционния си период. Това става през октомври.

Червеният рак е от най-популярните видове раци, които могат да бъдат намерени на този празничен остров. Самият той се намира на територия на Австралия, северозападно от град Пърт. Всяка година там в началото на дъждовния сезон, започва миграцията на симпатичните раци. Всеки, който се намира по това време на острова става свидетел на най-големия феномен. Представете си само, повече от 120 милиона червени раци се разхождат по пътеките на острова, като излизат от любимия си дом – тропическите гори и се отправят към брега на океана. Там се запасяват с храна и се погрижват за най-важната работа, да създадат бъдещото поколение от малки рачета. В дивата природа, тези интересни животинки много обичат влажния въздух – той трябва да е над 80% влажен. Точно и затова избират да тръгнат на този път през октомври, най-дъждовното време през годината. Тогава валежите осигуряват на раците влажните метеорологични условия от които се нуждаят за дългия си и често опасен път. Те не живеят във водата, като другите си събратя, но пак се нуждаят от влажност. Първи на дългия път тръгват мъжките раци, които оглеждат и премахват евентуалните опасности за женските. Веднага след като стигнат до брега, те сигнализират по начин, който никой не знае на женските, да дойдат. През това време мъжките копаят дупки в пясъка, та като дойдат женските, там да се погрижат за бъдещите си бебета. След като това стане мъжките се потапят в океана за ден, за да възстановят запасите си от влажност за пътя обратно, а женските остават на брега, за да отглеждат малките си. Един женски рак може да снесе до 200 яйца. След като бебетата се излюпят, минава месец преди женските да се върнат обратно в гората. Тогава малките порастват достатъчно, за да издържат дългия път.
Много учени казват, че тези раци определят кога са готови за път освен чрез дъждовете и чрез фазите на Луната. Раците стигат до брега през последната четвърт от фазата на луната и именно тогава снасят яйцата си. Изцяло съобразена с лунния цикъл, миграцията е с продължителност от максимум 18 дена и с характерни етапи. Така, най-активният етап на размножаване е през ранните часове на денонощието, както и в късния следобед, когато е по-хладно и сенчесто.

По време на годишната им миграция и размножаване, червените раци често трябва да пресичат пътища, понякога по 3 или 4, за да стигнат до местата си за гнездене и след това обратно в гората. В резултат на това червените раци често са прегазвани от превозни средства и понякога това води дори до катастрофи. Заради това и за се гарантира безопасността на раци и хора, местните полицай работят усилено през периода на миграцията, за да се гарантира, че раците могат безопасно да пресичат острова до брега. Създадени са дори специални алуминиеви бариери наречени „оградите на раците“. Те по-скоро приличат на малки фунии, които полицията разполага по пътя и вкарва раците да минат през тях. Често обаче се налага целите улици да бъдат затваряни, за да минат нашите пътешественици. През последните години човешките обитатели на Коледния остров са станали по-толерантни и уважават раците по време на годишната им миграция и сега са по-предпазливи по време на шофиране, което помага да се намалят жертвите – и човешките, и рачешките.
А и как няма да ги пазят. Тези животинки са много симпатични.