Гранд Каньон – гордостта и величието на Аризона

Големият каньон или наричан още Гранд Каньон на река Колорадо в Северозападна Аризона, САЩ е едно от най-големите земни природни чудеса. Той е един от най-дълбоките каньони в света, където на места височината му достига до 1800 метра. Дълъг е 446 км и е широк около 29 км. Гранд каньон е едно от седемте природни чудеса на света и една от най-популярните туристически дестинации. Разположен във високите пустинни плата, прочутият каньон, гордостта на Аризона, е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство още през 1972 г., което го прави едно от първите природни чудеса въведени в този списък.

Каньонът, преди да достигне тази своя величественост, се е формирал в продължение на 10 милиона години. Според археолозите точно заради това дълго време в него могат да бъдат видени цели четири геологически ери от нашата планета Земя. А именно – Неопротерозой, Мезопротерозой, Палеопротерозой, Неоархай и Мезоархай. През тези ери скалите в равнината, под въздействието на подземни сили се размествали, врязвали една в друга и ерозирали. В комбинация с това и река Колорадо, която все тече през пропастта, си проправяла път между скалите. Така се създала тази многоцветна дълбока пропаст с отвесни скали, с която днес се гордее всеки американец. Тези, които са имали възможността да се докоснат до този природен феномен са оставали безмълвни пред величието му.

Това огромно пространство не е интересно обаче само с размерите си. То не е просто голяма дупка в земята. Всеки, който го посети и го огледа от най-високата му точка ще забележи, че Каньонът е изпълнен с множество скали с интересни форми: тук могат да се видят природни образувания, приличащи на будистки храмове, малки пирамиди, кули, стени и какво ли още не. Всички тези интересни "съоръжения" са направени от най-умелия строител – природата. Дъното на Гранд Каньон представлява типичен пустинен мексикански ландшафт с разнообразни кактуси, агави и юки. Богатата фауна включва голямо разнообразие от птици, бозайници, влечуги и риби. В района има и някои редки видове като кайбабаска белоопашата белка и други. Най-често срещан е калифорнийският кондор, който е в списъка на застрашените видове от 1967 г. През 2005 г. техният брой е бил 250, като 45 от тях са в Аризона. Освен него измежду скалите могат да се видят диви овце, планински лъвове, американски койоти, рисове, скунксове и други.

Ежегодно Гранд Каньон е посещаван от над 4 милиона туристи, желаещи да преживеят чудото на неговите непрестанно изменящи се пастелни цветове и непредсказуемата игра на светлини и сенки. Най-доброто време да отскочите до там е през лятото, ранната есен или късната пролет, но според местните жители зимата е най-хубавият сезон за посещение, защото тогава гледката наистина е неописуемо красива. 376-километров живописен път, извисяващ се на височина от 2400 метра, лъкатуши през каньона от Южния ръб до отдалечения Северен ръб, минавайки през впечатляваща местност със спиращи дъха гледки. Той е отворен от средата на май до октомври. В района на Гранд Каньон може да се пристигне от северната страна, която е по-отдалечена и заобиколна или от южната му страна, която е по-достъпна, но и по-натоварена. И по двата пътя има няколко къмпинга, както и доста ресторантчета и хотели. През лятото, когато тук е разгарът на туристическия сезон, места трудно се откриват. Есента, пролетта, дори и зимата са много по-подходящи за посещение на Гранд Каньон. Тук има стръмни пътеки, по които опитни туристи могат да слязат пеша на дъното на каньона. Предлагат се прелитания над каньона с хеликоптери и малки самолети, както и яздене на муле. Последната голяма туристическа атракция е "Небесната разходка", открита на 28 март 2007 г. Тя представлява своеобразна висяща стъклена тераса (във вид на подкова) извън ръба на каньона, откъдето се откриват невероятни гледки. Посещава се годишно от над 5 милиона туристи, повечето от които посещават южния склон на парка.

В южната част се отделят и трасетата на няколко пешеходни маршрута, разходката по които позволява в най-пълна степен да опознаете детайлите на тази природна среда. Северната част на Гранд Каньон е с по-голяма надморска височина и по-рядко се посещава от туристи. Това е така и защото е по-отдалечена. В нейната част се намира крайната територия Тувил, до която стигат малки пътища. Въпреки това по-голямата част от северната зона е непристъпна. И в двете части на Гранд Каньон има безброй спиращи дъха пропасти с огромни размери, внушителни цепнатини, разнородни по форма скални образувания. Много поети от миналия век са се опитвали да възпеят красотата на това природно чудо. Когато поетът Карл Сандбърг вижда местните дивни гледки, възкликва: „Виждам там Господ...”

Най-големият защитник на този геоложки феномен е президента Теодор Рузвелт, след като през 1903 г. го посещава и остава възхитен. Въпреки ентусиазма му и неговия голям интерес да запази земите от обществено ползване, Големият каньон все още не е категоризиран като национален парк. Едва през 1919 г. той получава този статут от президента Удроу Уилсън. Все пак още тогава и двамата президенти са на едно и също мнение и то е: това грандиозно творение на майката природа, определено е едно от местата, които всеки един от нас трябва да посети през живота си. Така че, ви пожелаваме някога да имате тази възможност и да отидете до там, а след това да ни разкажете. Или може би вече сте ходили?

Снимки: pictures.reuters.com

Прочетете още и за:
Гордостта на Калифорния е националният парк Йосемити
Езерото Титикака